Цената на купен електорален глас скочила на 100 лв, съобщиха от МВР. Инфлация, ще кажете, пазар… Само че тази стока е по-особена, дълго време горният праг беше 50 лв., та удвояването му е знаково.
Една от най-често използваните схеми била, представете си, близки до общините фирми, които печелят знаем как поръчки за строителни дейности, да заделят част от печалбата за купуване на гласове. От БСП донарисуваха картината с отворено писмо до служебния вътрешен министър Иван Демерджиев. В него твърдят за наличие на брутално, неприкрито и без притеснение изготвяне на списъци с избиратели, раздаване на пари и разпределение на територии при недопустимо бездействие на ресорните държавни органи.
От МВР обаче мъдруват как да спрат войната по пътищата. Намислили законови промени, само не се сетили да ударят наркоканалите. Чудно ли е тогава, че не си събират и глобите? Вероятно сме единствената страна в света, която при свръх раздутата си полицейска и съдебна система не може да измисли начин за връчване на наказателните постановления.
Да се върнем обаче към въпроса кой купува вота. Отговорът май е ясен щом най-много общини в страната са в пипливите ръчички на ГЕРБ и ДПС. Този бизнес върви необезпокоявано само в завладяна от десетилетия държава и след като всички местни структури са на обичайно заподозрените, новите играчи са обречени.
Междувременно Конституционният съд декриминализира разпоредбите в Наказателния кодекс, по силата на които проституцията и просията бяха наказуеми. Продължителното неполагане на общественополезен труд и системното получаване на доходи по непозволен или неморален начин нямало как да са престъпления. Така било понеже по сегашната конституция трудът бил право, а не задължение. Докато по тоталитарната било дълг и чест за всеки работоспособен гражданин да работи според своите сили и способности. Пък и това, което за едни било обществено полезно и морално, за други не било – какво неясно има тук?
Трябва да подчертаем, че заслугата за обогатяване на правния ни мир с бележитото конституционно решение е на главния прокурор Иван Гешев. Но остават някои принципни неясноти относно упражняването на споменатите професии, които ще трябва сами да тълкуваме.
За легализирани ли да смятаме политическата проституция и просия или да се примирим, че те никога не са били забранявани? Като гледаме пък фантастичната успеваемост на някои при неполагането на общественополезен труд, легитимно ли е да наблягаме на системното получаване на доходи по непозволен или неморален начин? Иначе за едно сме съгласни – че простотията не трябва да бъде криминализирана, нито преследвана. Поради опасност избирателните списъци да останат почти без съдържание.
