По стара изпитана рецепта, наближат ли избори българските политици трескаво се поставят в служба на народа – кой с каквото успее да измисли и да обещае без да умре от срам и неудобство.
Обещават да ни построят мостове, детски градини и магистрали в помощ на бизнеса. От всеки джоб вадят стратегии за Северозапада и Североизтока, които да светнат като Люксембург на Балканите. Денонощно спасяват бедстващи райони от природни стихии, копаят канали, варосват селски нужници и се снимат с козичките на баба Дора.
Така че… няма как да не се зарадваме на благата вест, че България и Румъния отново са се договорили за новата инфраструктурна топла връзка между Русе и Гюргево. Оставало да бъде подписано само "някакво" си споразумение между двете държави, но какво пък толкоз трябва да им се впечатляваме на тез досадни подробности от пейзажа? Срещнали се на 26 септември вицепремиерите на двете страни – нашият служебен Христо Алексиев и титулярният му колега Сорин Гриндияну, договорили се. Какво толкоз ни интересува колко милиона ще похарчим и откъде ще ги вземем?
Проблемът е, че приказката за това светло бъдеще я слушаме поне от една петилетка. И все сме
на две прави лопати и една първа копка от него.
Ето затова трябва да се чете и да се помни!
През 2017 г., тогавашният областен управител на Русе – обединеният патриот Галин Григоров, предложи трети мост над Дунав – заради нарастващата роля на европейските транспортни коридори – VII и IX, заради увеличения търговски обмен между България и Румъния и заради километричните задръствания в района на първия Дунав мост.
Две години по-късно третото (и последно засега) правителство на Бойко Борисов обяви, че подписва меморандум за трети мост на Дунав, но между Свищов и Зимнич.
След още година-година и половина, явно отдавна забравил за свищовската първа копка, Борисов пак се закани да ни направи трети Дунав мост. Ама толкова сериозно, че забрави да уточни къде точно ще забие лопатата на багера: "Интерконекторите ги правим и тази година трябва да станат готови (за 2019-2020 г. става дума – бел. ред.). Така че нека да спрем да си говорим пожелателно и да действаме. Пак повтарям – България е готова за трети мост на Дунав, дали ще е 50-100 млн. – ние сме готови да участваме!"
След още две години (т.е. днес), когато интерконекторът все още… а ха да заработи! – а
румънците отдавна не искат втори Дунав мост между Русе и Гюргево,
защото имат проблеми с чистотата въздуха в Букурещ – заради транзитния трафик, бившият премиер Кирил Петков също се похвали, че правителството му е успяло да договори с Румъния цели пет нови моста над Великата европейска река.
Така че… надеждата продължава да крепи човека, дори и той да живее в България! Ей го – първата копка на магистрала "Хемус" е направена през 1974 г., но ние отказваме ли се я строим? Не, даже ще завещаем завършването й на внуците. Докато за правнуците ни ще остане тунелът под "Шипка" – решението за изграждането му е взето от Деветото Народно събрание през далечната вече 1897 г.; първата копка ще я направим, когато вземем някойи друг милиард по Плана за възстановяване и устойчивост; а кога ще режем лентата и ще пуснем първия автомобил под Заветния връх – е, правнуците да му мислят!
