Мисията на Министерството на културата е да раздава пари. С това усещане остава новият служебен министър – маестро Найден Тодоров в първите няколко седмици от мандата си, за което сподели той в интервю за БНТ.
„Имах срещи всеки ден и при 95% от случаите това бяха хора, които искат пари. В друга ситуация бих раздавал адреса на Министерството на финансите, но големият проблем е, че в България повечето неща не са регламентирани и всеки очаква от Министерството на културата да подкрепи него. А защо точно него? Не е ясно. Но по принцип повечето хора наистина имат нужда от такава подкрепа. И тук идва въпросът – добре, но в това Министерство на културата работят страшно много хора и всеки един от тях отговаря за част от тези неща, за които хората идват да говорят с министъра. Не би ли трябвало да се говори с тях? Защо трябва да се говори с министъра? Това е все едно, ако искаме да отидем да си купим хляб, да отидем и да говорим с директора на хлебозавода?!
В един момент останах с убеждението, че хората всъщност не са разбрали, че 1989 г. е минало. Хората не са разбрали, че ние вече не живеем в тоталитарен строй.
Това е огромният проблем в културата на хората, защото те продължават да разсъждават, че управляващият орган е една пирамида и ако те отидат най-отгоре, нещата могат и да им се случат. Но не това е начинът, защото по този начин ние обиждаме хората, които отговарят за това. Един вид ние им казваме – ние не вярваме на твоята преценка, ние не вярваме на това, което ти правиш и отиваме при твоя шеф – той да ти каже. Това не е начинът, по който функционира една демокрация! И какво се получава по този начин?
Получава се така, че Министерството на културата, което трябва да води някакви политики, всъщност се занимава с това да разпределя своя крайно ограничен бюджет между хора, които имат някакви спешни нужни.
И тогава цялата работа на Министерството е фокусирана върху това как да помага на първия, втория, третия, и не му остава време нито да анализира какво се случва, нито да вземе решения как да продължи напред.
За мен най-големият проблем е къде е националната стратегия за развитие на културата.
Ако тази стратегия съществуваше и работеше, Министерството щеше да функционира по тази стратегия и по нея щеше да формира своята политика. Нямаше да има нужда хората да търсят министъра и заместник-министъра, за да им се решават проблемите. Но това е културен проблем, свързан с начина, по който разсъждаваме и комуникираме един с друг.
За мен лично винаги е било обидно, когато съм бил директор на някоя институция, на мен някой да ми се обади от Министерството на културата, за да ми каже какво трябва да направя. Винаги в подобни случаи съм казвал „не“.
Това е сериозен проблем – ние трябва да знаем кой за какво отговаря в нашето общество и като има проблем, да се обърнем към него, а не към неговия шеф.
Тази седмица предстои да внесем предложение в Министерския съвет, което цели законодателна промяна на едно по-ниско ниво в Министерството на културата. Директорите на културните институти ще бъдат задължени да пишат дългогодишна стратегия за развитието на института си, която ще представят в Министерството на културата и за която ще се отчитат. Така, като не можем отгоре надолу да спасим проблема, то поне да го спасим отдолу нагоре. Вярвам, че Министерският съвет ще приеме това предложение и се надявам то да мине и през парламента, защото това ще бъде едно начало на решението.
Защото сега културните институти са принудени от обстоятелствата да решават проблемите на парче, без да знаят накъде пътува корабът им.
Опитвам се да кажа на хората, които идват при мен с грандиозни идеи, че моят хоризонт е три месеца. Затова нека да видим какво можем да направим за това време, защото няма как да знаем дали следващият министър на културата ще продължи да върви в същата посока, поради простата причина, че нищо не ни задължава в каква посока да поемем, тъй като нямаме стратегия.
Това, което искам да направя, е успокояване на ситуацията. Част от проблемите биха се решили, ако просто започнем да говорим един с друг, защото ние всъщност търсим какво да ни раздели, а не какво да ни обедини.
За краткия хоризонт, който имам, ще се опитам да реша няколко от най-наболелите проблеми, свързани с киното, със сценичните изкуства и с независимите артисти.
През последните години се създаде много голямо напрежение между публичния сектор, включващ държавните и общинските културни институти, и независимия сектор. Марина Василева е един от малкото хора, които виждат, че двете неща могат да съществуват в симбиоза. Затова и една от задачите й е да даде дефиниция за това що е то независим артист”, обяви културният министър.
По темата за конфликта в Народния театър, маестро Найден Тодоров посочи, че този проблем е трябвало да си остане вътрешен – в рамките на Народния театър.
„Много други български културни институти имат много по-големи проблеми от този. При този случай казусът е основан на човешки взаимоотношения – единият не харесва другия и това, за съжаление, се превърна в основна тема.
И на мен са ми чупили вратата, но след това съм говорил с хората – те са били наказвани, поправяли са щетата, но някой нещо да е чул?
Ще се опитам да коментирам казуса от страна на Министерството на културата. То се явява организация майка на всички български държавни културни институти. Тази организация майка работи с тези институти ,за да няма тоталитаризъм, на базата на Закона за закрила на културата.
В този закон пише, че въпросните институти и техните директори взимат самостоятелно решения по подобни казуси. И ако някой от Министерството на културата се намеси в подобен случай, при който няма правни нарушения, тогава то се явява в нарушение на основни демократични принципи.
Аз не искам това да се случва. Опитвам се да туширам напрежението. Но моята роля е да бъда медиатор в подобна ситуация, защото няма как да стоя отстрани и просто да гледам.“
След това маестро Найден Тодоров засегна въпроса с устройствения правилник на Националния театър. По принцип той се утвърждава от министъра, но според закона структурата на културната институция се утвърждава от директора.
„Станала е някаква грешка с няколко културни институти през годините и е очевидно, че Народният театър е една от тези институции. Техните устройствени правилници са били утвърдени с вписана в тях структура.
В момента Министерството на културата е разпратило писма на абсолютно всички държавни културни институти с изискване за преразглеждане на устройствения правилник и изкарването на структурата от него.
С влизането на делегирания бюджет в сила през 2011 г. директорите получават една сериозна възможност да формират цялостната политика на културния институт.
Това формиране на цялостната политика е свързано с неговата структура, с щатната численост на персонала, защото до тогава имаше щатни бройки и на всеки две, три години Министерството казваше сега ще съкратите 10% от тях, сега ще съкратите 5%, сега – още 15 процента. Това нещо отпадна през 2011 г. и това е едно от не толкова многото, но все пак хубави неща на делегирания бюджет. Само че няма как директорът да има тази възможност да си държи щатната численост, ако не може сам да формира структурата.
В момента, в който министърът започне да утвърждава структурата на тези културни институти, делегираният бюджет е наполовина зачеркнат. За да стане това обаче, трябва да се направи промяна в Закона“, предупреди маестро Найден Тодоров.
По отношение на киното, при което за пореден път е обявена нулева година, не се снимат филми и не се подписват договори, министърът на културата обясни, че причината е в съществуващо противоречие между Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия и самия Закон за филмовата индустрия. Ето защо в рамките на предстоящите три месеца маестро Найден Тодоров ще работи с цел отстраняване на въпросните противоречия.
