Търсене
Generic filters

Разследване на насилие и тормоз в италианската гимнастика

италиански отбор по художествена гимнастика

Вълна от оплаквания за психическо насилие, тормоз, унижение, хранителни разстройства и депресии последва откровенията на италианската гимнастичка Нина Корадини (сребърен медалист от Европейско първенство за девойки), която разказа за това, което е преживяла в центъра за подготовка на националния отбор по художествена гимнастика в Дезио.

За треньорите била просто пешка, те нямали никакво човешко отношение към нея. Никой не я питал как се чувства. Мерели я всеки ден, заедно с останалите момичета по долно бельо пред очите на всички и всеки ден й било повтаряно: "Срамота, по-малко яж, как може да се гледаш в огледалото?"

Мерела се по 15 пъти на ден. Получила хранително разстройство. Слабителното я обезводнявало и поради това, че не се хранела, нямала сили. Разболяла се, имала недостиг на желязо. Веднъж припаднала по време на закуската, но я пратили да тренира в залата – нямала оправдание да пропуска тренировката. Отношението на треньора се променяло в зависимост от теглото – ако били в допустимите рамки, към тях се отнасяли по друг начин.

"Храната за мен се превърна в кошмар, винаги мислех за последствията, когато се хранех или пиех. Сега ми е трудно да ям в присъствие на други хора и продължавам да се боря със своите призраци. Надявам се, че всичко това ще помогне на други жертви на подобно насилие да говорят", признава Нина Корадини.

Доскоро постоянно е плакала, когато си е спомняла какво е преживяла, но вече може да разкаже всичко, без да се разстройва, благодарение на психолога, който я лекува от година.

След Корадини, друга бивша национална състезателка, европейската и двукратна световна шампионка Анна Баста, разказа за проблемите, които е имала през  трите години в националния отбор – хранително разстройство, злоупотреба с лаксативи, мисли за самоубийство.

"Ние с Нина Корадини пострадахме, започнахме да мразим живота, искахме да изчезнем. А сега искаме да променим нещата.Още чувам виковете на треньора за моето тяло и нощем сънувам кантара. Аз исках да се занимавам с гимнастика, не исках да страдам. Получих депресия, дълго време страдах от панически атаки“. В едно от съобщенията до майка си пише: „Съжалявам, че тялото ми е такова, разбирам, че съм достигнала до това, да не мога да се гледам в огледалото, страх ме е, че хората ще ме осъждат, лягам си да спя и се моля утре да бъда щастлива."

Като лавина последваха разкази на други гимнастички – свидетелства за психически тормоз, унижения и вербално насилие. Джулия Галтароса – двукратна световна шампионка, наруши мълчанието за униженията и психическия тормоз от страна на ръководния състав на италианския национален отбор: "Години мълчах, но историите на Нина и Анна отвориха в мен огромната рана, която така и не зарасна напълно". Галтароса разказва за психическото насилие, унижение, депресия и за хранителните разстройства, от които е страдала.

"Веднъж ми се разкрещяха в ресторанта за това, че ям круша. След това ми написаха съобщение, че в отбора има прасе."

Галтароса иска да помогне на всички, които имат хранителни разстройства, срамуват се и не знаят как да се излекуват от тях, както и на онези момичета, които поне веднъж са си помислили, че е по-добре да умреш, отколкото да живееш.

В националния отбор е била подложена на постоянно мерене на теглото, понякога по четири пъти на ден  и всичко това е било съпроводено с унизителни коментари.

"Аз разбрах, че моите отношения с храната не бяха нормални, аз ядях не по необходимост, а защото се чувствах обвинена и самотна. Моето тяло се променяше, а на всички отрицателни емоции реагирах с поглъщането на голямо количество храна, докато започне да ми се повдига. Това, че не можех да отслабна, го свързвах с недостатъчно силна воля. Бях щастлива само когато ядях, но винаги чувствах вина за това, което ме караше отново да ям.

Обърнах се към диетолог. Поставиха ми диагноза – синдром на  преяждане. Казаха ми, че никога няма да се излекувам, но трябва да се науча да живея с това."

Още една  италианска гимнастичка – Алиса Аиело споделя, че в началото, когато с нея се е свързала Нина Корадини, решила да не говори. Тя се бояла, че, ако го направи, отново ще се отворят рани, но впоследствие осъзнала, че с това, през което е преминала, може да се сблъскат други момичета и така се надява да помогне на децата за в бъдеще.

"На 14 години моето тяло спря да расте. Аз си оставах малка, докато другите растяха. Родителите ми се притесниха и ме заведоха на лекар. Стана ясно, че възрастта на костите ми съответства на 9 годишно момиче, а аз бях на петнадесет."

Последваха разкази на Джиневра Парини, Илария Барсаки,Сара Бранчамор, Виктория Полидори, Киара Фери, Мартина Скарсела и на много други момичета, пожелали да запазят анонимност, докато разказват за различните си хранителни разстройства- анорексия, булимия, неврози.

Към тези разкази се присъедини и голямата звезда на италианската спортна гимнастика – олимпийската вицешампионка Ванеса Ферари, която сподели, че на 19 годишна възраст й се наложило да влезе в клиника за лечение на хранителни разстройства.

И от света на аеробиката бяха дадени примери за психически тормоз. "По време на всяко хранене момичетата бяха разделени според теглото: имаше две маси, едната за слабите, а другата за дебелите, като кой къде да седне се определяше от треньорите".

Прокуратурата в Бреша образува разследване по случай на предполагаемо психическо насилие и тормоз, във връзка с подадена с жалба до полицейския участък от майката на две много млади гимнастички. Главният прокурор Франческо Прете и прокурорът Алесио Бернарди започнаха разследване с цел да изяснят дали заради поведението си треньорите и преподавателите могат да носят наказателна отговорност. Федерацията обеща пълно сътрудничество на федералния прокурор, водещ разследването.

Случилото се привлече голямо медийно внимание. Президентът на Италианската федерация по гимнастика Герардо Теки беше извикан при министъра на спорта, заедно с президента на Италианския олимпийски комитет Джовани Малаго. Последва интервю, в което Теки призна, че е  грешка треньори да се занимават с теглото на гимнастичките – затова си имало специализиран екип и уточни: "Възможно е да не сме разбрали навреме какво се случва. Донякъде можем да признаем, че това е и наша грешка. Но ще се отнесем сериозно към този случай… Подобно отношение вече няма да се толерира".

Министърът на спорта Андреа Абоди беше категоричен: "Значението на спорта е голямо. Но за мен е достатъчен само един случай, който не е в реда на нещата и ние ще се отнесем към него със същата онази сериозност, с която бихме разгледали много подобни казуси. Защото е знак, че не се спазват правилата. Медалите са повод за национална гордост, но няма медал, с който да може да се оправдае некоректно поведение. Всеки сигнал ще бъде проверен".

Федерацията по гимнастика започна сериозно разследване. Разпоредени бяха спешни мерки, една от тях бе, че се ограничиха правомощията на Емануела Макарани, директор на националните отбори и на академията в Дезио, треньор на ансамбъла от тридесет години – човекът в основата на много световни и европейски титли и на много медали от олимпийски игри.

Вицепрезидентът на италианската федерация по гимнастика Валтер Перони беше изпратен като комисар в академията в Дезио, която се смята за база на националния отбор. Там той ще контролира работата в центъра и ще докладва за всякакви проблемни практики. Общуването между гимнастичките и треньорите ще бъде подпомогнато от редица спортни психолози. Треньорите ще бъдат изпращани на задължителни курсове. Тези, които не ги посещават, ще бъдат отстранявани. Предстои създаване на център с гореща телефонна линия и с възможност за анонимно подаване на сигнали.

Президентът на Италианската федерация по гимнастика Герардо Теки свика извънредно събрание с всички технически директори, мениджъри на екипи и директори на отделни центрове. В неговия дневен ред ще бъде предложението за стартиране на "нови и строги методи на поведение за защита на спортистите".

От Италианската федерация по гимнастика разпространиха комюнике, изразяващо най-голяма солидарност със спортистите, които са жертви на предполагаемо малтретиране.

Петицията, инициирана от организацията Change The Game, призоваваща за справедливост за всички гимнастички, които са жертви на психологическо насилие, получи подкрепата на много спортисти от цяла Италия. Десетки спортисти се присъединиха към Анна Баста, Нина Корадини и Джулия Галтароса, първите, които отприщиха ефекта на доминото от свидетелства и оплаквания. Ясен знак, че феноменът не може да бъде сведен до "четири гнили ябълки", обясняват от организацията.

"Смяташе се, че това са изолирани случаи, надявахме се, че тази болка е засегнала само няколко спортисти. Но не е така." Поради тази причина искането е да се въздаде справедливост за всички гимнастички, но също така и за всички треньори, които са преподавали с любов и са поверили своите гимнастички на колеги с надеждата да ги накарат да полетят, а те, вместо това, са пречупили крилата им.

Призив бе отправен и към семействата на гимнастичките: "Изстрадахме много, в някои случаи твърде много. Молим всички вас да ни подкрепите в тази мисия, за един по-честен спорт."

София Рафаели, настояща световна шампионка в многобоя по художествена гимнастика, изрази подкрепата си към гимнастичките, които съобщиха, че са били малтретирани.

Тя сподели, че никога не е имал проблеми с треньорите си Жулиета Канталупи и нейната майка Кристина Гюрова.

Нина Корадини също изрази благодарност към Канталупи и Гюрова, визирайки периода, в който са били нейни треньори. За Корадини Канталупи и Гюрова са красивото лице на художествената гимнастика – хората, които учат другите на решителност и смелост и че това, което има значение, е отдадеността и постоянството.

Романа Карузо, психиатър и психотерапевт, работила с много олимпийци, споделя, че в гимнастическите спортове поддържането на определено тегло е важна част от живота на спортистите. Понякога борбата с килограмите се превръща в патология, последствията от която остават за цял живот: повръщане, слабителни, булимия, аменорея. Според Карузо треньорите нямат емоционалната култура да разберат колко лесно е при подрастващите борбата с килограмите да се превърне в патология. Затова е много важно екип от психолози да работи с треньорите и гимнастичките в националния отбор, за да им помогне да се намали рискът от появата на хранителни разстройства. Ето защо мястото на диетолога в националния отбор е от голямо значение.

В публичното пространство бе разпространена информация, че Емануела Макарани, на която бяха ограничени правомощията, е изпратила съобщения до треньорите, че момичетата, които говорят, са манипулирани и че тя ги съветва да не говорят с журналистите.

В своя защита Макарани посочва: "Те са жертви на манипулиране от страна на някои възрастни или във всеки случай на хора, които са им близки в момента Що се отнася до позицията ми на ръководител на националния отбор, нямайте съмнения, че всичко ще бъде изяснено. Аз съм убедена в правотата си, не заради титлите, които имам, а заради това, което съм. Спокойна съм, защото това, което съм направила, може да се докаже с реални факти. Тридесет години съм тук, точно защото лъжа не е излизала от устата ми".

Във връзка с разследванията за психическо насилие, за което свидетелстват бивши национални състезателки, федералният прокурор Микеле Росети влезе в центъра на националния отбор в Дезио и започна изслушване на спортистите, на треньорката Емануела Макарани и на целия технически персонал, включително на диетолози и психолози, за да изясни методите, използвани в тренировъчния режим на шампионите.

Росети взе показания от Нина Корадини, Анна Баста и Джулия Галтароса. След изслушването Макарани заяви, че е много спокойна и че вярва в правосъдието. На журналистически въпроси, свързани с психологическото насилие срещу бивши състезателки на националния отбор, треньорката предпочете да не отговори.

Пред медиите Росети заяви: "Отнасяме се много сериозно към случаите на психическо насилие и унижения. Няма да правим отстъпки на никого". След изслушванията съдебният орган трябва да вземе решение за санкциите, които ще наложи. Те варират от предупреждение до глоба, през отстраняване за максимум две години.

Росица Рускова

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *