Александър Теодоров-Балан – български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на БАН, е избран за първи ректор на Висшето педагогическо училище в София (днешния Софийски университет “Св. Климент Охридски ).
Това е станало на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това той е преизбиран на същия пост (1896-1897 и 1902-1903 г.), а също така е бил и декан на Историко-филологическия факултет (1899-1900 и 1904-1905 г.).
Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници от Сливенския край по време на Руско-турската война от 1828-1829г., които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Неговият баща – Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия, като фамилията “Балан” дошла от прякора “бял” по плът, ставайки Балан. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика Димитър Греков.
След завършването на Болградската гимназия, Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда “За звука ь в новобългарския език”. През 1884 г. той се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния СУ “Св. Климент Охридски”).
От 1889 г. Балан е професор и ръководител на катедрата по българска и Славянска литература и катедрата по българска литература. Той дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. “За македонцките работи”. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков
В края на XIX век и началото на ХХ век проф. Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.
От 1907 до 1910 г. той е главен секретар на Българската екзархия.
През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград (обществено-културна организация на българите в Османската империя, съществувала в периода 1909-1912 г.), делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ “Летотруй”.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. “Български турист”.
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците , обогатяването на езика с народни думи. Балан публикува изследвания и в областта на литературната история.
Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал Георги Тодоров , юриста и кмет на София Мартин Т(е)одоров , проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.
