Паритетът и изострената битка между двата големи лагера – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, на пръв поглед създава илюзията, че се връща двуполюсният модел в българската политика. Истината обаче е, че партийната система остава все така фрагментирана, а обединението на партиите около национални приоритети изглежда непостижимо на този етап. Независимо кой ще бъде победител на вота, съставянето на правителство отново ще е изключително трудно.
Политическата криза създаде проблеми, които ще тежат на страната много години напред. В момента е много важно как политическите сили ще проведат предизборните си кампании и дали ще си изиграят правилно картите. Защото, ако си повярват предварително, че са спечелили изборите, увлекат се, главозамаят се или стъпят накриво, може да бъдат неприятно изненадани от резултата.
Според наблюдатели,
ако интригата за вота на 2 април стане много остра,
е възможно да се повтори ефектът от 2013-та, когато по-малките формации бяха елиминирани. Тогава гласоподавателите предпочетоха да участват в разрешаването на основния сблъсък – между ГЕРБ и БСП.
Не липсват и становища, че може да се повтори ситуацията от 2017 г., когато едни хора се уплашиха, че БСП може да победи и гласуваха за ГЕРБ, а други се притесниха, че ГЕРБ пак ще спечели и дадоха гласа си за социалистите.
Във всеки случай новата коалиция “Продължаваме промяната-Демократична България” може без да иска да направи услуга на ГЕРБ.
Според социолога Първан Симеонов тя може да се подлъже от проучванията, че е излязла напред и да реши, че сега е дошъл нейния момент, да наложи своя дневен ред – импийчмънт на президента, махане на Паметника на съветската армия и т. н.
Симеонов смята, че прегръщането например на идеята за преместването на Паметника на съветската армия е “много хитър начин, по който ГЕРБ могат да пуснат по пързалката ДБ и ПП”, защото за тях е “жизненоважно да вземат анти-ГЕРБ добавката, за тях да гласуват хора, които не са сини”.
Има обаче едно но.
“Ако вместо дневния ред статукво – промяна, наложиш дневния ред изток – запад, който в момента е невралгичен заради войната, то тогава тази анти-ГЕРБ добавка я те припознае, я не те припознае, тъй като голяма част от нея въобще не е настроена прозападно. Големи, сериозни слоеве от българското общество не са настроени прозападно. Ако ГЕРБ налее масло в огъня и ти вдигнеш мизата и кажеш – хайде, махаме го паметника, тогава първо ГЕРБ се разказват много като прозападни, което им е фикс идеята на тези избори, второ – пускат тебе по пързалката”, обясни Първан Симеонов.
Някои анализатори са на мнение, че публикуването на втория списък по закона „Магнитски“ рефлектира върху напредъка, който ГЕРБ постигна в последната година за излизане от политическата изолация. Затова те ще търсят начин да компенсират и новата либерална коалиция може да им го поднесе на тепсия, ако прекали.
В момента Бойко Борисов прави и невъзможни лупинги, за да се хареса на западните партньори и пак да получи благословията им. Затова анти-ПП реториката му е за вътрешна употреба и стягане на собствения електорат, докато готовността за коалиция с тях е адресирана към външните фактори. В тази посока е насочена и новата по-твърда евроатлантическа линия на ГЕРБ, която се демонстрира при всяка публична изява. Борисов прекрасно съзнава, че бъдещето на партията му и запазването й като първа политическа сила зависи от доверието на евроатлантическите партньори.
Залогът е много висок и за “Продължаваме промяната – Демократична България”. Ако останат втори на този вот, това ще е много лоша позиция за предстоящите наесен местни избори. Ако пък са първи, но не успеят да сформират кабинет, също ще понесат сериозни негативи. Тоест,
ще са изиграли всичките си карти, без да спечелят играта.
А и “жертвите”, които дадоха при реденето на общите листи, ще са напразни. Да не говорим, че това също удари по имиджа на формациите, съставляващи новата коалиция.
ДПС упорито се бори за третото място, залагайки на диалогичността в противовес на конфронтационния тон на първите две политически сили. Движението разполага с електорат, чиято тежест нараства при ниска избирателна активност. Този път партията на Доган и Карадайъ е твърдо решила да участва в управлението на страната и то влизайки във властта през парадния вход.
Не бива да се подценява и ролята на “Възраждане”, която прилага целия арсенал от анти-европейско, анти-евроатлантическо и анти-глобалистко говорене и засега това й носи успех. Подкрепата за нея е трайно над 10 процента и й дава възможност да блокира намирането на всяка управленска формула.
Между другото, целият сюжет, който ще се предложи около войната в Украйна, Паметника на съветската армия и т.н. се явява своеобразна хранителна среда за “Възраждане” според Първан Симеонов.
Ситуацията при БСП никак не е добра.
След всеки следващ вот тя се превръща в майстор по оцеляване. Загубата на близо 700 000 гласа намали електоралната й тежест, която държеше в орбитата й различните гласове, лобита, възгледи. Серията от избори изкара на повърхността всички противоречия вътре в нея, които бяха потискани. Социалистите очевидно плащат и цена за всички компромиси, които направиха през последните години.
Така че БСП е изправена пред необходимостта от максимална мобилизация, но Симеонов смята, че ако й се усмихне късметът, в следващия парламент тя може да се окаже именно онзи диспечер, способен да реши управленския формат.
