Вече е ясно – на 2 април отиваме на предсрочни парламентарни избори за пети път през последните две години. Въпросът е доколко има смисъл от този пореден вот? Дали нещо ще се промени и парламентарно представените партии ще успеят да съставят редовно правителство?
Повечето наблюдатели смятат, че тези избори са абсолютно безсмислени, тъй като картинката в Народното събрание ще се повтори. Така че този вот, който се задава, няма да е последен за годината. Във всеки случай няма да е никак чудно, ако наесен у нас има избори 3 в 1 – за кметове, за общински съветници и отново за депутати. Според някои това ще е “неочаквано добра комбинация”, защото най-сетне ще се пренаредят картите и избирателите ще посочат този, който искат да ги управлява, давайки му първо местната власт. Според други обаче ще настъпи невъобразим хаос при гласуването и може да се събудим в още по-неразрешима ситуация.
Така или иначе,
местните избори се оказват по-важни
за политическите сили, отколкото парламентарните след два месеца. В този смисъл, предстоящото гласуване през есента ще предопредели и стратегията на партиите за вота на 2 април. Все пак, който владее местната власт, има значително по-голям шанс и за централната.
„Предстоят два месеца, в които ще се отговаря на най-важния въпрос: Кой е виновен за това, което ни се случва в момента”, твърди социологът Първан Симеонов. А политологът Димитър Ганев смята, че именно местните избори са се оказали спирачката пред съставянето на редовен кабинет в сегашния парламент. Поради тази причина ще е много сложно да се състави правителство и след изборите за 49-то Народно събрание.
“След предсрочните избори съставяне на експертен кабинет между ГЕРБ, БСП, ДПС би било лудост. Ако сте Бойко Борисов, бихте ли искали преди местните избори да направите кабинет с БСП и с ДПС? Това е покана към “Демократична България” и “Продължаваме промяната” да вземат не само София, но и няколко областни града. Не вярвам в такъв сценарий”, коментира Симеонов. Така той
отговаря на множеството внушения,
че лидерската среща, инициирана от БСП в опит да се реализира третия мандат, поставила началото на бъдещо сътрудничество за съставяне на правителство в следващия парламент между ГЕРБ, БСП, ДПС и “Български възход”, ако прескочи бариерата.
Социологът допълни, че сега ГЕРБ ще настояват за разум, “Продължаваме промяната” и “Демократична България” ще се целят в спечелването на София, “Възраждане” имат шанс да съберат подписи за референдум (против въвеждане на еврото), а “Има такъв народ” също се опитва да се включи в надпреварата (иницииране на референдум за президентска република). С други думи, всяка политическа формация играе своята игра, но с хоризонт местните избори.
Според комуникационния експерт Любомир Аламанов пък вече имаме
две сериозни заявки в политическото пространство.
„От една страна са ПП, ДБ и силите, които искат промяна в досегашната система. От другата е Бойко Борисов, който каза, че ще говори с Изпълнителното бюро на ГЕРБ и ще поиска възможност за водене на преговори за евентуално съставяне на правителство с БСП и ДПС. Става дума за осветляване и поемане на политическа отговорност“, обясни той. Тоест, вече има очертани два лагера, които ще се борят за надмощие и вземането на властта. Само че и на едните, и на другите не им стигат гласове за формиране на мнозинство. Всички те се надяват на по-добър резултат на предстоящия вот, но това изобщо не е сигурно. Напротив! Изборният им резултат може и да е по-лош, особено ако активността е по-ниска от тази на изборите през октомври миналата година. При тази ситуация не би им помогнала и хартиената бюлетина – когато няма хора пред изборните секции, начинът на гласуване не е от такова значение.
Не очаква висока избирателна активност и Първан Симеонов и притеснителното според него е дали твърдите ядра на партиите няма да завършат отново реми. Тогава почти
ще се повтори сегашната патова ситуация.
“Преди изборите ще наблюдавам с любопитство дали няма да има коалиции, а коалиции трябва да се очакват при по-малките играчи. “Български възход” е застрашен да не влезе в парламента, може би ще търси коалиция. Слави Трифонов е решен да се реваншира, може и той да търси коалиция. В ляво ще има опити за обединение… За да има стабилна конструкция в страната, тя трябва да хвърли мост между двата бряга в българското общество, които се очертаха – балканските консерватори и прозападните прогресисти. С оглед на местните избори тези два лагера ще се сражават още повече”, коментира Симеонов.
Не така мисли обаче политологът от УНСС Александър Димитров.
“Партиите този път ще успеят да осъществят някакво разбирателство помежду си. Всеки ще чака последно раздаване на картите, да видят кой какво ще придобие в изборния ден. Мисля, че са узрели, вече са готови да преминат към най-разнообразни коалиционни споразумения само и само да се спре с това непрекъснато въртене на служебни кабинети”, отбеляза той.
Други наблюдатели също са на мнение, че
партиите ще положат повече усилия
и ще бъдат склонни на компромиси само и само да се пресече назначаването на служебни кабинети от президента, чрез които той де факто упражнява власт, която не му се полага по конституция.
Но по-голяма изглежда вероятността и след предстоящите избори да няма правителство. Лидерската среща, която проведе БСП в търсене на реализация на третия мандат, не фиксира някакъв вид коалиция или очакване за такава. Тя беше повече опит за възстановяване на някакъв диалог между политическите сили.
Евентуалната предизборна коалиция между ПП и ДБ също не гарантира по-голям резултат за двете формации. Пък и реденето на общи листи ще се окаже голямо предизвикателство…
Политическите формации по-скоро ще изчакат да видят каква ще е представителността им в следващото Народно събрание и тогава ще очертаят политиките си и ще търсят евентуално коалиционни партньори.
