Депутатите гласуваха на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които въвеждат механизъм за разследване на главния прокурор
Парламентът прие на първо четене механизъм за разследване на главния прокурор. Депутатите гласуваха на първо четене четири от общо пет законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс – две на служебното правителство, един на “Възраждане” и един на “Продължаваме промяната”. Вече втори ден Народното събрание дебатира по промените в НПК. В четвъртък обсъждането бе прекратено поради липса на кворум.
С едната от предложените от Министерския съвет промени се се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.
С втория законопроект, внесен от кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила за защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Предвижда се задържането на дете да се използва като крайна мярка, като то не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца. Законопроектът предвижда делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство, и въвежда принципното положение непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата.
Един от приетите законопроекти бе предложеният “Възраждане”, който според мотивите на вносителя цели постигане на по-обективен, бърз наказателен процес в досъдебната фаза. Разширява се правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза, например постановлението, с което се отказва събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, като това гарантира в пълен обем правото на защита на обвиняемите. Създава се възможност разследващите полицаи да могат да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор.
Приетите изменения, предложени от депутата от “Продължаваме промяната” Бойко Рашков, също целят постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност. Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Отваря се възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати.
Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова от “Демократична България”. Тя предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд. Йорданова призова правната комисия възможно най-бързо да изготви доклада за общия законопроект, така че да може промените да бъдат приети до края на работата на 48-ото Народно събрание.
Преди гласуването на измененията имаше забавяне заради спорове по дневния ред и различни, сцени, включващи обидни квалификации и обвинения. По едно време на трибуната дори се озоваха пластмасови ръце, поставени там от депутата от ПП Радостин Василев. “Тези две ръце съм ги донесъл за г-н Георгиев (Георг Георгиев от ГЕРБ- бел. ред.). Отдавна съм му ги купил. Той има афинитет към ръцете. Ще му свършат работа според нуждите му, защото неговите основни експертни умения са в това да целува ръце“, каза Василев, намеквайки за станалата известна снимка, на която се вижда как Георгиев целува ръка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Преди това пък предложението на Бойко Рашков от ПП разследващите полицаи да могат самостоятелно да образуват досъдебно производство без за това задължително да се иска разрешение от прокурор, предизвика недоволство сред ГЕРБ. Рашков бе наречен “комунистически следовател”. А той отговори, че предпочита да е такъв, отколкото “комунистически пожарникар” и посочи, че Бойко Борисов е напуснал МВР, защото не искал да се деполитизира след 10 ноември. А Георг Георгиев пък спомена за “чекаджийския период” на Рашков в МВР. По-късно той се извини и каза, че думите му били лапсус и всъщност искал да каже “чекистки” и “ченгеджийски”.
