ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Министър Лазаров ще предложи минималната заплата да стане 780 лв.

Лазар Лазаров мин. на соц. политика

С определянето на размер на минималната работна заплата, който ще предложа на Министерския съвет в размер на 780 лв., се постига увеличение с 9,9 на сто спрямо настоящия й размер. На годишна база това е 20% увеличение, което изцяло компенсира натрупаната до момента инфлация, която е 16%. Този размер няма да допринесе за увеличаването на инфлацията.

Това каза Лазар Лазаров на брифинг след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В рамките на обсъжданията бяха изказани различни съображения, които разкриват, че НСТС не постигна консенсус за МРЗ в размер на 770 лв., предложена първоначално от правителството.

“Аз и екипът ми сме склонни да ревизираме този размер от 770 лв. на МРЗ и тя да се изчислява спрямо средногодишната работна заплата за 2021 г., което би довело до промяна в размера на заплатата за следващата година от 770 на 780 лв. Това ще е 9,9 на сто увеличение. Това предложение би изпреварило и индекса на потребителските цени. С колегите ще настояваме от 1 януари да се увеличи минималната заплата на 780 лв. Може да поемем такъв ангажимент и това е нашето предложение. Очевидно към този момент няма консенсус и това постановление ще бъде предложено за обсъждане от Министерския съвет”, каза Лазаров.

Малко над 300 милиона ще бъде нетният ефект, посочи министърът.

Работодателските организации бяха разделени по въпроса за предлаганото от правителството увеличение на минималната заплата. От Българската търговско-промишлена палата подкрепят увеличението, но смятат, че то трябва да влезе в сила от 1 юли, а не от 1 януари. Според Асоциацията на индустриалния капитал това трябва да е брутно възнаграждение и да бъдат въведени различни минимални заплати по икономически дейности. Против предложението на кабинета са от Конфедерацията на работодателите и индустриалците и от Съюза за стопанска инициатива. 

По време дискусиите на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество предлаганото от кабинета увеличение вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров аргументира с това, че работещите за най-ниско възнаграждение трябва да бъдат защитени от инфлацията. 

“Министерството на труда е за размер от 770 лева, отчитайки годишната тенденция, а това е увеличение с 18,5% и това на практика отразява и движението на индекса на потребителските цени от началото на годината, който е 15,8%”, каза министърът по време на заседанието на Тристранния съвет, а след това  направи ново изявление, като посочи, че правителството е склонно увеличението на МРЗ да бъде с 10 лева по голямо от обявеното, като да е 780, а не 770 лева.

Според синдикатите обаче предлаганият от правителството ръст на минималната заплата от 1 януари е недостатъчен и от 1 юли минималното възнаграждение трябва да бъде увеличено още веднъж, като достигне 850 лева. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров: “Така че, не говорим тук за някакви зли опити на синдикатите да умножават инфлацията, а обратно – чрез  компенсиране на доходите до размера поне на инфлацията, за възстановим покупателната способност на работещите българи, тъй че те да продължават да купуват и да поддържат ръста на икономиката”

“Тук обаче няма промяна в референтния период. Няма икономически цикъл, който да завършва през календарна година. От тази гледна точка – бихме се качили на този влак на компромиса, но той трябва да води на две стъпки и от 1 юли 2023 г. да стигнем наистина тези поне 830 лв. Това ще е компромисът, който ще подкрепим”, коментира Пламен Димитров, президент на КНСБ.

От КТ “Подкрепа” също са склонни да подкрепят това предложение само, ако има и втора индексация, стана ясно от изказването на Ваня Григорова.

“Ние сме против този подход минималната работна заплата да се определя въз основа на един критерий”, коментира обаче Васил Велев от АИКБ. Той настоя минималната заплата да се определя по сектори.

Кабинетът ще решава колко да бъде минималната заплата у нас и от кога – дали от 1 януари или от 1 юли. Това стана ясно след близо тричасовия дебат в парламента, който днес дебатира по удължителния бюджет за догодина, внесен от служебния кабинет.

Тристранката не успя да постигне консенсус и по предложението родители на деца до 12 г. да имат право на болничен, ако те са били карантинирани, защото са били контактни, както и към списъка с болести, за които не се изисква да се преосвидетелстват от ТЕЛК на всеки 3 г., да се добавят още 31 заболявания.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *