Обявява се всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за жертвите на Големия глад – Гладомора в Украйна
В общ проект, предложен от комисията по външна политика, Народното събрание обяви Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид и осъди категорично неговите извършители. “За” гласуваха 134 депутати от (ГЕРБ, ПП, ДПС, ДБ и един независим), а 26 бяха “против” (от “Възраждане” и един от “Български възход”). От БСП не участваха в гласуването. С решението се обявява всяка последна събота на месец ноември за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна. Парламентът приема всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид, като акт на поругаване паметта на милионите хора, загинали в Гладомора.
Първоначално по темата бяха внесени два проекта на решение – един на “Демократична България” за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз, и един на ГЕРБ-СДС за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид. В крайна сметка в комисията по външна политика са се обединили около общ проект, обясни председателят ѝ Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС.
В мотивите е отбелязана 90-годишнината от Гладомора и подчертано, че това е едно от най-тежките масови престъпления срещу човечеството, “извършено от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи”. “Вярвам, че това решение е важно за българските граждани, за оценка на това, което се е случило”, посочи Захариева.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов изтъкна, че когато се говори за геноцид, той трябва да се аргументира. “Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони хора в СССР. Целта не е да се избие етнос, а кулашкото съсловие т.е. това не е геноцид, а класово изтребление изцяло в духа на марксистката идеология”, каза той. От парламентарната група са против приемането на такъв проект, обяви той.
“Гладоморът от 1932-1933г. носи белезите на етническо прочистване”, опонира му Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС. Той съвпада и с процесите на разрастване на украинското национално движение, с унищожаване на украинския елит. Това е една от характеристиките на етническото унищожение,, подчерта той. Цончо Ганев от “Възраждане” обвини в лицемерие “Демократична България”, защото не смеели да отворят и дума за арменския геноцид и най-вероятно го отричат.
“Достатъчно е, че днес сме пред голяма възможност да получим широк консенсус по теми, по които можем да сме над дребното политическо говорене”, изтъкна Стоян Михалев от ДБ. “Ние не сме съд, а публичен форум и като такъв имаме право да дадем оценка”, добави колегата му Атанас Славов.
“Започнахме това Народно събрание с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомор. Това ли бяха националните приоритети, това ли трябваше да гледа Народното събрание? Защо тълкуваме историята по начин, който не носи нищо за страната ни”, попита социалистът Борислав Гуцанов. И обяви, че БСП също е против предложената декларация. И поиска документът да бъде изтеглен.
“Когато си говорим за приоритетите на Народното събрание, питам дали промените в Изборния кодекс действително бяха едни от основните за българското общество”, попита на свой ред Мирослав Иванов от “Продължаваме Промяната”. Той зададе на депутатите от БСП въпроса защо са излезли по-рано днес от залата, когато се четяха декларациите по повод 1 февруари – Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
