ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

[wd_asp id=1]

Около 40% от българчетата са с чуждоземни имена

деца детска градина

Кой какво име ще избере за новородената си рожба е въпрос, засягащ не само семейството, но и обществото ни като цяло, защото именната система е част от нашата култура и традиции. Затова в повечето европейски държави нормативната уредба регулира този процес. В България обаче законите са либерални. Дойде ли моментът да кръщава детето си, българинът има свободата да развихри докрай въображението си, предава БНР – Радио България.

Някога, традициите при именуването на детето се спазвали стриктно от патриархалното ни общество. Те повелявали първото дете да бъде кръстено на бащата на момчето, а ако е момиче – на майката. Ако рожбата проплаче на празника на някой светец, тя директно получавала неговото име. Деца не се кръщавали на починал роднина, освен ако не си е отишъл от този свят много млад. В миналото, имало и любопитни практики – ако в едно семейство непрекъснато се раждали момичета, започвали да ги кръщават Доста, Стига и пр., за да убедят Господ да престане да им праща само женски. Ако пък много рожби в дадено семейство умирали, за новороденото избирали грозно име, като Черньо, Грозьо и други подобни, за да прогонят злите сили от него и т.н.

Традиционните български имена са със славянски или прабългарски произход, както и такива, свързани с християнската религия. Но в наши дни глобализацията обърна с главата надолу традициите при именуването.

“В днешно време картината е съвършено различна – казва пред медиата проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова от Института за български език при БАН. – Първо имаме демографска криза. И ако все по-често в семейството има по едно дете, на кого по-напред да се кръсти, за да не се обидят едните или другите роднини? А и сме на първите места по съжителства без сключени бракове в Европа. Така че младите се чувстват освободени от традицията да кръщават на баби и дядовци. Появиха се други моди. Те изтласкват желанието за продължаване на името на рода, а и много българи живеят в чужбина. Там се съобразяват с установените норми и влияния. Нашите изследвания през последните години показват, че у нас традицията се спазва 20-30%. Но пък чуждите имена, които нахлуват са между 30-40%.“

Най-разпространената тенденция е да се търсят чуждестранни форми на нашенските имена. Така, Христо става Кристиян, Тодор – Теодор, Николинка се превръща в Никол, Стефка в Стефани, Добринка в Долорес и т.н.. В същото време, на мода излизат по-старите варианти на имената, като например Йоан и Йоана вместо Иван и Иванка и т.н. И още – едва ли вече ще срещнете млад човек с умалително име като Тончо, Генко, Йорданка, Сийка и пр.. В същото време, някои от разпространените до края на 20-ти век женски имена, като Мария, Елена или Боряна, постепенно са „изтласкани“ от чуждоземните Никол, София, Александра, Габриела и пр.

Но стане ли дума за мъжката му рожба, българинът все още избира традицията, като се спира на нашенско име. Макар че и тук сме подвластни на модата. Масово зачестиха имената на български владетели – Калоян, Иван-Александър, Борис и пр. А какво да кажем за именотворчеството, стигащо до непредвидими висини.

“Творчеството е много по-голямо при женските лични имена – казва проф. Чолева-Димитрова. – Така се появяват Кристияндра, Ода, Милозара, Девайла… Трябва да бъдат питани родителите какво са имали предвид. Това може да са имена с първите букви на баба или на дядо, или съставени от две имена. Примерно Деямира или Емима. Винаги е имало такива любопитни имена, особено днес, когато семействата са с все по-малко деца и искат името на детето да бъде отличително. Има и стремеж имената да бъдат колкото се може по-кратки като Тея, Ния, Мия. .. Едно много обичано име е примерно Ая и дори се беше появило име само с една буква „Я.“ 

При момичетата пък често отпада буквата “а“ от традиционното окончание “ов“ или “ев“, при вписване на бащиното име, и понякога не може да се разбере дали става дума за момиче или за момче, твърди проф. Чолева-Димитрова.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *