Законодателните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор, няма да бъдат приети в рамките на 48-то Народно събрание.
Правната комисия в парламента обедини предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според правилника за работа на Народното събрание (НС), когато на първо гласуване е приет повече от един законопроект в същата материя, водещата комисия изготвя един общ. След това народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект, но след съобщаването му от председателя на НС.
От ГЕРБ-СДС изразиха мнение, че това не е гледане на закони на второ четене, а само обединяването им. Тезата на ГЕРБ бе подкрепена от “Възраждане”.
Според председателя на комисията Радомир Чолаков днес не може да има гласуване на второ четене и добави, че министърът на правосъдието Крум Зарков е оказал натиск върху законите и Конституцията.
“Учуден съм, че колегата Зарков, който уж беше добър юрист, не обяснява на обществото, както трябва, и създава очаквания, които са манипулативни, спекулативни и представляват груб натиск върху Народното събрание“, каза Чолаков.
“Направени са четири предложния за НПК и две за ЗСВ”, посочи председателят на комисията. “Общите доклади ще бъдат съобщени в пленарната зала и тогава започва да тече срокът за допълнителни предложения между първо и второ четене. След това трябва да бъде насрочено ново заседание на комисията”, поясни Чолаков. По думите му всичко друго е груб ажиотаж и изнасилване на Конституцията. Не може парламентът да бъде “гумен печат” на Министерския съвет, коментира Чолаков.
Надежда Йорданова от “Демократична България” посочи, че в това Народно събрание има двоен стандарт. “Някои закони минаваха много бързо, други с удобна скорост и бяха бавени“, каза тя и даде пример с промените в Избирателния кодекс (ИК).
Милен Матеев от “Продължаваме Промяната” посочи, че ако бяха направени докладите на експертите, днес можеше да има гласуване на второ четене. “Това НС показа, че за законите, за които има политическа воля, могат да бъдат прегазени всякакви срокове“, каза той и също напомни гласуването на ИК.
Припомняме, че миналата седмица депутатите приеха на първо четене четири от общо пет законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). До гласуването се стигна след двудневни дебати.
С едната от предложените от Министерския съвет промени се се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.
С втория законопроект, внесен от кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила за защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Предвижда се задържането на дете да се използва като крайна мярка, като то не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца. Законопроектът предвижда делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство, и въвежда принципното положение непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата.
Един от приетите законопроекти бе предложеният “Възраждане”, който според мотивите на вносителя цели постигане на по-обективен, бърз наказателен процес в досъдебната фаза. Разширява се правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза, например постановлението, с което се отказва събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, като това гарантира в пълен обем правото на защита на обвиняемите. Създава се възможност разследващите полицаи да могат да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор.
Приетите изменения, предложени от депутата от “Продължаваме промяната” Бойко Рашков, също целят постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност. Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Отваря се възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати.
Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова от “Демократична България”. Тя предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд. Йорданова призова правната комисия възможно най-бързо да изготви доклада за общия законопроект, така че да може промените да бъдат приети до края на работата на 48-ото Народно събрание.
