“Трябва да запазим въглищната енергетика максимално дълго, за да гарантираме енергийната сигурност и стабилност на България.“
Това подчерта президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на среща с кандидат-депутатите от партия „Възраждане“ Искра Михайлова и Деян Николов. На срещата бяха обсъдени проблемите в здравеопазването, във ВиК сектора, в пътния и жп сектора, в енергетиката.
„Адекватната икономическа политика, макроиномическа в това число, включва догонващ ръст на доходите, поне до размера на инфлацията. Ако не запазим покупателната способност, ние просто ще започнем да свиваме развитието си“, добави Димитров.
Той поясни, че потреблението е основен фактор в брутния вътрешен продукт и всяко забавяне и свиване ще се отрази негативно върху ръста му. По думите му това са ясни зависимости.
Относно твърденията, че трябва да затегнем коланите, включително чрез нулев ръст на доходите, защото инфлацията ще продължи да расте, той коментира, че това значи да намалим растежа и сами да си генерираме шокове и да ги добавим към външните.
„Тази легенда, че като вдигаме доходите, бизнесът става по-малко конкурентоспособен, статистиката не я подкрепя, има достатъчно данни,“ добави още Димитров.
В дискусията, която е поредната от традиционните разговори, които конфедерацията провежда с основните политически сили преди предстоящите избори за Народно събрание, участваха ръководството ѝ и лидерите на голяма част от федерациите към КНСБ.
Димитров представи Меморандума на КНСБ за социално-икономическо развитие на страната през следващите четири години с очакваните политики, които следващото управление да реализира. Той акцентира, че се налага Меморандума да бъде актуализиран за пореден път заради предстоящите пети парламентарни избори в рамките на последните две години.
Той обяви, че допусканията на КНСБ са, че номиналният растеж на БВП ще е между 12 и 15 млрд. лв. на година. Вероятно ръстът ще е по-малък – и през тази, и през следващата година заради конюнктурата и продължаващата война. Но очакванията са, че след това ще настъпи възстановяване.
Димитров обясни, че този ръст и преразпределението на 40% от БВП през бюджета означават, че ще има между 6 и 7 млрд. лв. годишно фискално пространство за допълнителни политики. А в тази рамка могат да се вместят техните социални виждания и искания – за реална конвергенция на доходите, ръст на заплатите, за да може да бъдат достигнати нива от 67-68% през паритет на покупателната способност от средното европейско ниво на брутния продукт на глава от населението.
Той също коментира, че очакванията са годишно средната работна заплата да расте между 13 и 15% номинално при овладяване на инфлацията. Уточни и че тази година това овладяване вероятно няма да се случи, но през следващите години се очаква инфлацията да е едноцифрено число и да падне под 10 процента. По отношение на пенсиите президентът на КНСБ заяви, че очакванията им са за 15% годишен ръст и достигане на средната пенсия до 1350 лв. през 2027 година.
Председателят на Синдиката на Българските учители д.ик.н. Янка Такева акцентира върху необходимостта от залагане на допълнителни средства за образование в бюджета през настоящата година и достигане на учителските заплати до 130% от средното брутно възнаграждение.
