Президентът наложи вето на промените в Изборния кодекс

Президентът Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който бе приет на 2 декември от сегашното – 48-о Народно събрание.

В мотивите, придружаващи указа му, Радев посочва, че упражнява правото си на вето спрямо част от приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати.

Като за начало той отбелязва, че парламентът е променил изборните правила без обществено обсъждане, като така рискува да постигне обратен ефект.

След това посочва, че противно на установеното спрямо законодателя задължение в чл. 10 от Конституцията той оставя на волята на избирателя гласоподаването да може да се осъществява по два различни начина под предлог, че трябва да има „свобода на избор”.

“Такава „свобода на избор” не може и не трябва да замества прилагането на общозадължителни правила, на които да се подчинява изборният процес с неговата несъмнено решаваща значимост за демократичната държава.

Свободата на избор се отнася до формирането и изразяването на волята на избирателите, а начинът на гласуване следва да се уреди с императивни норми, които гарантират свободното волеизявление и основните начала на Конституцията. Именно поради това Конституцията не регламентира задължение за законодателя да осигурява свобода на избор, т.е. предпочитание на всеки избирател с какъв вид бюлетина да упражни своя вот“, посочва президентът.

Като следващ мотив да наложи вето, той отбелязва, че няма симетрична забрана пред избиратели, предпочели да гласуват с хартиена бюлетина, да не гласуват с бюлетина от машинно гласуване. “Това явно показва предпочитанието на законодателя да гарантира гласуването с хартиена бюлетина и да не предостави същите гаранции за машинното гласуване, в нарушение на принципа на равенството”, подчертава Радев.

Той обръща внимание, че е предвидено принтираната от машината бюлетина да се подпечатва на гърба с печата на комисията, но с приетите от парламента промени не са дадени нужните гаранции, че гласът няма да се счита за недействителен, ако не съдържа два броя печати на съответната секционна избирателна комисия.

“Липсата на прецизност на приетите разпоредби относно машинното гласуване и тяхната съгласуваност със съществуващите разпоредби относно бюлетините или хартиените бюлетини (каквато дублирана употреба на понятията ще се появи в Изборния кодекс, ако приетите промени породят правно действие), ще доведе до разнопосочно прилагане, несъвместимо с правовата държава”, категоричен е президентът.

Той признава и че буди недоумение причината, поради която с приетите от 48-ото Народно събрание промени, ЦИК трябва да обяви решението си за определяне на допълнителни защити на специализираната хартия, която ще се използва за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване, и да разгласи това решение след обявяване на изборния ден за приключен.

“Очевидно е, че това ще компрометира възможността за използване на такива защити при бъдещи избори, което ще обрече машинното гласуване на несигурност”, отчита Радев.

Като следващ недостатък в гласуваните промени той отбелязва обстоятелството, че парламентът окончателно е отменил заложената в Изборния кодекс перспектива за експериментално дистанционно гласуване.

“Смисълът на изричната законова възможност за експериментално дистанционно гласуване в електронна среда е именно да се натрупа достатъчно реален опит за неговите позитиви и негативи”, пише в мотивите си Радев и отчита, че още по-укоримо е, че на практика приетият законодателен подход признава палиативността на всички досегашни действия през годините, които бяха отчитани във връзка с експерименталното дистанционно гласуване в електронна среда. “Считам, че законодателят трябва да запази правилата, които имат потенциал да развият възможността за гласуване от разстояние, особено важно за българските граждани, които живеят зад граница”, категоричен е президентът Румен Радев.

В цялост мотивите на решението за вето на президента могат да се прочетат тук.