Ударното законотворчество в 12 без 5 заради парите по Плана за възстановяване достигна стахановски висоти. Прекрояването на устройствени и процесуални закони в последните дни на поредния провален парламент е всичко друго, но не и съдебна реформа. Някои промени са козметични, други – самоцелни, трети връщат стари положения, а четвърти едва ли ще проработят и ще бъдат преправяни. Общото между всички е, че никоя от тях не застрашава съдебно-политическата корупция, бетонирана от десетилетия и добила в последните месеци чудовищни размери в условията на пълна безнаказаност.
След пълния провал по прекрояване на съдебната карта разтоварването на съдилищата ще става със задължителна медиация по шест вида дела, независимо че по своя характер процедурата е доброволна. Задължителното сдобряване ще е обаче като задължителното гласуване на избори – без санкция за страната, която откаже участие, какъвто беше първоначалният вариант на проекта за промени в Закона за медиацията. Той възлагаше на неявилата се страна разноските по делото независимо от неговия изход, който по правило е определящ в тази насока.
Съдът ще задължава страните да участват в първа среща по медиация при дела по разпределяне на ползването на съсобствена вещ; парични вземания, произтичащи от съсобственост; делба на имущество; спорове между етажните собственици; изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност, както и отговост на управител или на контрольор ООД за причинени на дружеството вреди. По други 12 вида дела съдът ще може по своя преценка да задължи страните да участват в процедура по медиация. Най-голямата група сред тях са семейните спорове, следват облигационните, вещните, трудовите, някои търговски и такива по интелектуалната собственост.
Медиацията ще се провежда в специални центрове към съдилищата, като медиаторите ще трябва да имат юридическо образование, което сега не е задължително. Разноските по медиацията ще се плащат от бюджета на съда, но ако страна която не участва в първа среща от процедурата, след като е била задължена, ще дължи такси и разноски за нея, ако загуби делото. Ако първата среща по задължителна медиация е провалена поради отказ и на двете страни, разноските ще се заплащат от тях поравно.
Горните промени ще трябва да влязат обаче в сила от средата на следващата година, като отсега бяха направени уговорките, че вероятно ще бъдат преправяни. Възможността на съда да напътства страните към медиация съществува отдавна в закона, но на практика се прилага сравнително редовно само по семейните спорове за издръжка и родителски контакти. Страните пък могат да се споразумеят помежду си за компромисно разрешаване на спора и без медиатори, тъй като ползват адвокати, на които плащат за цялостна защита на интереса им по делото.
От Гражданския процесуален кодекс отпада изискването както страната, така и пълномощникът ѝ да са в невъзможност за явяване в съдебно заседание, за да бъде то отложено от съда. Независимо от опасенията, че това може да насърчи злоупотребите с цел бавене делата, промяната е разумна, тъй като при невъзможност на адвоката да се яви на заседанието, задължава клиента да го направи сам или да наема спешно друг адвокат. Друга разумна крачка назад е връщането на стария ред за връчване на адвокатите, който да се прилага паралелно с новите възможности за електронно връчване.
Електронното връчване се оказа ябълката на раздора и в предложенията за промени в заповедното производство, при което се пристъпва към принудително изпълнение срещу длъжника без водене на дело. Дебатът относно централизираното разпределение на заповедните производства в цялата страна и провеждането им изцяло по електронен път стигна до цветисти упреци за “бунт на машините” и “чипизация на гражданите като говеда”, определения “соросоиди”, “маоисти” и обвинения в налагане на монополи и картели.
В един момент кашата стигна дотам всеки текст да бъде “редакция на редакция на редакцията” и да “препраща към други закони“, а председателят на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков да се оплаче от “анархия“, след като представители на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд не се разбраха за редакцията на текстовете. “Това е срам! Може ли това да стане в Бундестага, в Британския парламент?! Най-хубавото в този законопроект е, че влиза в сила от 1 юли 2024 г. Нека да мислим дотогава и да поправим този абсурд!“ избухна Чолаков.
В крайна сметка беше прието заповедното производство да се провежда както електронно, така и на хартиен носител, като заявленията ще се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, определени да разглеждат такива дела. Съдебните изпълнители пък ще имат електронен достъп до издадените заповеди, представените от заявителя документи, както и възможност да подават информация за хода и резултатите от изпълнителните дел.
Още по-голяма е кашата с промените в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, сред които и фамозния механизъм за контрол на главния прокурор. На първо четене минаха два проекта за корекции в съдебния закон – на Министерския съвет и на „Възраждане“. С проекта на кабинета колегиите на Висшия съдебен съвет ще трябва да приемат, а пленумът да одобри, кодекси за етично поведение на съдиите и на прокурорите. На бездействащия срещу корупцията съдебен инспекторат пък е възложено да провежда обучение по борба с корупцията, анализирайки приключилите дела.
Негодни и беззъби антикорупционни правомощия, който обаче и сега подобно на предишните години съдебният инспекторат отказва да поеме, а статуквото сочи за противоконституционни, поради нежеланието да се посегне на съдебната корупция. Да се преглеждат опорочени дела с постановени крайни корупционни актове, след като страни по тях подават още в хода им сигнали за явно корупционно поведение, а съдебният инспекторат си измива ръцете с липса на правомощия, е прах в очите и откровен цинизъм под наслов “да се укрепи ролята на инспектората за превенция в съдебната власт“.
Законопроектът на „Възраждане“ пък се оказа гвоздей на “реформата” с контрапредложението главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища да бъдат разследвани не от временно назначен съдия, а от директора на националната следствена служба. За целта тя трябва да излезе от структурата на прокуратурата, понеже сега той е със статута на заместник-главен прокурор, но да остане в съдебната власт, в която последният е един от тримата големи. Предложения, зад които разбираемо застана Бойко Рашков – някогашен шеф и застъпник за независимост на националното следствие. А повечето парламентарни сили бяха осенени внезапно от прозрението, че проектът на “Възраждане” удря десятката.
Същевременно предложената от кабинета уредба на механизъм за разследване на главния прокурор, което да бъде поверено на съдия, мина на първо четене в пороя от пет законопроекта за промени в НПК. И тук обаче „Възраждане“ предлагат “нови” неща, които Бойко Рашков хареса като добре забравени стари. Последва свиреп сблъсък между него и ГЕРБ по оста “чекист – милиционери”, връчване на секс артикули и наложени от председателя Вежди Рашидов глоби.
„Нека това Народно събрание да остане в историята не като яловото събрание, което не можа да избере правителство, а като събранието, в което е извършена дългоочакваната съдебна реформа!“, призова без илюзии Милен Матеев от “Продължаваме промяната”. На което независимият вече Явор Божанков отвърна с: “Мнозинството в това Народно събрание е такова, че по-скоро таванът на тази зала ще падне, отколкото то да гласува съдебна реформа. Това е истината!“
А Десислава Атанасова от ГЕРБ отнесе безизходицата до висоти с рекапитулацията, че „идеята за промяна на Конституцията трябва да ни обедини най-накрая“. След което лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ напомни за неразгледания и подкрепен от никого преди години техен проект в тази насока, а парламентярната му група гласува единствена против. Очакването е до второ четене на промените в мандата на този парламент да не се стигне, а както винаги съдебната реформа да остане на ниво съдебна корупция.
