СОС на 23 февруари ще обсъжда и гласува доклади с предложения

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев предлага софийски улици да носят имената на изтъкнати учени юристи. А общински съветници от всички политически групи го подкрепят и са вносители на доклади за това, предаде Радио София.

Предложено е улица “412” в район „Младост“ да носи името на изтъкнатия юрист проф. Петко Венедиков. Той е сред най-разпознаваемите имена от плеядата бележити български юристи със своя стегнат, ясен и обоснован начин на разсъждение и изразяване.

Петко Венедиков завършва Юридическия факултет на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”, правни и държавни науки, през 1928 г. През същата година постъпва като доброволен асистент по римско право, а през 1932 г. става редовен доцент и започва да води лекционния курс. От 1936 г. преподава като професор в Софийския университет. В периода 1937-1950 г. е ръководител на Катедрата по римско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Впоследствие правото му да преподава е отнето и е отстранен по политически причини. Декан е на Юридическия факултет на Софийския университет в периодите 1940- 1941 г. и 1943-1944 г. Чете курсове по Римско право, Българско гражданско право, Вещно право. Облигационно право, Семейно и наследствено право. Адвокат е в Софийската колегия в периода 1930-1962 г. Член е на Съюза на юристите в България от 1966 г. Член-секретар на кодификационния съвет при Министерство на правосъдието (1935). Носител е на Кирилометодиевиската награда на Академията на науките (1937 г.)

В доклада си председателят на СОС предлага улица “5037” в район „Искър“ да носи името на проф. Иван Апостолов – голям български учен и правист. Той е роден в гр. София на 2 април 1910 г. През 1932 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, след което специализира в Германия и Италия. Избран е за редовен доцент по гражданскоправни науки през 1938 г. на 28 години, с хабилитационния си труд „Правни сделки с действие в чужд правен кръг” в Катедрата по гражданско право на Юридическия факултет на Софийския университет. През 1941 година става професор и декан (1942-1943) на Юридическия факултет. По политически причини е отстранен от преподавателска дейност през 1949-а. След отстраняването му от университета, между 1950 и 1975 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. При упражняването на адвокатската професия често е ангажиран да представлява български държавни дружества в задгранични спорове пред чуждестранни държавни съдилища и арбитражи. Арбитър е в Международния арбитраж към Българската търговско-промишлена палата (1968-1980). Също така е и арбитър в Международния морски арбитраж в Монако. Неговата богата надареност се изявява в много области – от една страна, задълбочен изследовател и преподавател с аналитична мисъл, а от друга страна, адвокат и международен арбитър с изключителен международен авторитет, ценен сътрудник на Министерството на външната търговия, както и на много външнотърговски организации.

Общинският съветник д-р Антон Койчев предлага безименна улица в район „Студентски“’ да носи името на първия български радиоговорител Петър Витанов. Той е роден през 1907 г. Завършва риторика и дикторско майсторство в Италия. Витанов е първият български радиоговорител назначен на щатна работа в Радио София, във време, когато медията е възприемана като „истинско чудо“. 

Личността на Петър Витанов (►) е неизменно свързана с развитието на радиото у нас и върви редом с имената на Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник и първите говорители – Мария Попова, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Витанов е автор на книгата „Радио София в снимки и репортажи“, 1940 г. – безценен исторически извор за ранните години на радиото у нас. Получава втора награда на Европейската асоциация за радиоразпръскване в класирането на европейските говорители от всичките национални радиостанции и това е признание не само за неговия глас, но признание и за България. Петър Витанов записва репортажите си на плочи. Става истинска звезда, когато предава на живо царските стрелкови маневри през 1937 и 1938 г., които демонстрират динамичното развитие на българската армия. Като репортер отразява скръбта на българския народ по времето на погребението на Н. В. Цар Борис III, което според мнозина, ще му коства много впоследствие. Уволнен е от радиото на 30.09.1944 г., а в последствие обявен за враг на народа. Синовете му – Милко и Божидар Витанови са изпратени в лагери.