На 3 март отбелязваме Денят на Освобождението на България от османско иго – националният празник на България от 1991 година.
На този ден е подписан Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март през 1878 година.
Документът е подписан между Руската империя и Османската империя и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Третата българска държава след близо пет века османско владичество в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март 1878 г. в Сна Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877-а. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.
Санстефанският договор дава началото на Княжество България. Датата 3 март е определена от парламента като дата за национален празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили окончателно орязват териториите на българската държава съгласно предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до обединяването на Княжество България с Източна Румелия, Балканските войни през 1912-1913 г. и участието на България в Първата и Втората световна война.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица” в присъствието на депутати и граждани.
Трети март се празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 година. След обявяването на страната за република през 1946 година, комунистическите власти обявяват празника за остатък от великобългарския шовинизъм и повече не се отбелязва.
Години по-късно, по повод на 100-годишнината на това събитие, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник). След промените от 1989 година, Великото народно събрание през 1991 г., променя Кодекс на труда, като денят е обявен отново за официален празник, като става вече и национален празник на България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството.
Вечерта на площада пред Народното събрание се провежда тържествена заря-проверка.
