Изпратихме в историята поредното кроткосрочно Народно събрание. То просъществува три месеца и ще се запомни най-вече с безплодните усилия на политиците да съставят някакво правителство. И по-скоро с нежеланието им да съставят такова, с имитацията на готовноаст да поемат отговорност и управлението на държавата. Или както се казваше в оня крилат лаф – искаха да направят кабинет, но нямаха желание.
Още в нощта след изборите на 2 октомври стана ясно, че този парламент няма да го бъде за дълго и партиите започнаха подготовката си за следващите избори. Нито една политическа формация нямаше отчетливо мнозинство, не беше възможно и съставянето на устойчива коалиция. Всички бързо разбраха, че всяка коза ще играе за своя крак и затова
решиха да пробутат каквото могат,
което ги устройва лично и партийно. За едни беше важно връщането на хартиената бюлетина, за други – да се натегнат на евроатлантическите партньори, прокарвайки предоставянето на оръжие за Украйна…
Е, в последните дни от живота на парламента успяха да приемат и няколко закона в полза на гражданите, но например за регламентиране на механизъм за контрол и разследване на главния прокурор, ако е извършил престъпление, пак не остана време.
Диалог за каквото и да било липсваше, но пък сканадалите бяха в изобилие. „Продължаваме промяната” и „Демократична България”, които единствени говореха помежду си, всъщност бяха в кръгова отбрана, непрестанно нападани от останалите. Особено от ГЕРБ и ДПС.
Бившият им коалиционен партньор БСП също не остана по-назад. Още повече, че Корнелия Нинова и обкръжението й непрестанно подозират ПП в кражба на социални идеи и опити за отмъкване на ляв електорат.
ГЕРБ и “Продължаваме промяната” се хванаха за гушите по въпросите за цената на горивата и вноса на газ чрез посредници, но най-вече кой е подписал за закриването на въглищните централи. Предводител на атаката стана министърът на енергетиката в първия кабинет на Борисов – Делян Добрев, който громеше управлението на четворната коалиция в което тв студио осъмне или замръкне.
Разбира се,
„енергийните” скандали бушуваха
не само в пленарната зала, но и в кулоарите пред смаяните погледи на журналистите. Най-деен в това отношение беше бившият зам.-министър на енергетиката от ГЕРБ Жечо Станков, който успя да прекъсне изказвания и на Кирил Петков (подпомогнат от ексенергийния министър Теменужка Петков), и на Асен Василев пред медиите. И в двата случая се развихриха мощни караници с дърпане на микрофони (в първия случай), надвиквания и взаимни обвинения в лъжа.
Бившият зам.-министър на външните работи и лидер на младежкия ГЕРБ Георг Георгиев също се отчете подобаващо в 48-ия парламент. Той си спретна атрактивен скандал с вътрешния министър в кабинета „Петков” и депутат от „Продължаваме промяната” Бойко Рашков. Георгиев нарече Рашков „червен комунистически следовател”.
„Вие сте комунист и сте целували ръката на тези, които съсипаха държавата – комунистическата номенклатура. Вие сте комунист и сте целували ръката на мафията”, развихри се от трибуната младежкият водач, така че се наложи съпартиецът му, водещ заседанието, Росен Желязков да му изключи микрофона. Той направи същото и с Маноил Манев, за да предотврати разрастването на разправията.
При друг случай
Георгиев се заяде с Рашков
на тема милиционери и милиционерщина. Ексвътрешният министър пък му разясни предимствата на тази работа пред пожарникарската.
В стремежа си да го уязви Георг се опита да сравни МВР по времето на Рашков със съветския ЧК, ама се получи друго – попита за „чекеджийския” период на вътрешното ведомство, което възмути залата. После се извини и поправи, че искал да каже „чекистки”.
В спора между двамата депутати от ГЕРБ и ПП се включи и Радостин Василев – бивш министър на спорта при Кирил Петков и народен представител от „Промяната”. Той посатви две гумени ръчички на трибуната и напомни, че младежкият лидер от ГЕРБ много обичал да целува ръце, особено правилните.
На разправията сложи точка водещият заседанието Йордан Цонев, който набързо раздаде наказания „порицание” и „забележка”.
Като за капак в парламента отекна и скандалът „Нексо” и върна на дневен ред въпроса за финансирането на политическите партии. Разбира се, отново не мина без обвинения, внушения, манипулации и груби лъжи.
Като
отличници в дисциплината „внушения и манипулации”
се изявиха най-вече депутатите от „Възраждане” и особено ненадминатото им острие Цончо Ганев, който на този фронт слагаше в малкия си джоб дори лидера си Костадин Костадинов.
В цялата тази словесна вакханалия не се забелязваха никакви задръжки. Най-любопитното обаче е, че от една страна, народните ни представители нямат контрол на езика си и всякакви просташки изрази за тях са допустими, но от друга – са много докачливи. Съдят се един друг като за световно. И тази тенденция започна от предишния парламент, когато и „Има такъв народ” беше вътре.
Бившият финансов министър Асен Василев тогава заведе дело срещу Тошко Йорданов от ИТН, а сега и срещу ексенергийния министър Делян Добрев. Така серията от граждански искове между политици продължава.
Освен тези дела Кирил Петков съди Бойко Борисов, Сотир Цацаров съди Кирил Петков, ГЕРБ съди Бойко Рашков. Слави Трифонов също води дела срещу Петков и Василев.
