ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Безхаберието за пореден път протече под вратите ни – за Рачев

„Помогни си сам, че да ти помогне и Господ“. Тази поговорка прилагат на практика хората в пострадалите от наводнението села в Розовата долина – Каравелово, Розино, Богдан, Столетово, Трилистник.

Основният проблем в наводнените села – пълна липса в първите дни, силен недостиг в следващите дни след наводнението на тежка техника, липса на организация и на яснота къде да бъде изпратена тинята и боклуците от наводнението. Първоначално боклукът от едно от най-пострадалите села – Каравелово се извозва към село Московец, но след това какво ще стане с тези тонове кал не е ясно. Вероятно това решение е взето под напора на времето и необходимостта да се направи нещо, независимо дали решава проблема или само го размества.

Колкото и лопати, кофи, колички кал да изринат доброволците, ако тя не бъде преместена от улиците, ще се върне отново в домовете. И ако в празничния 6 септември пред и зад камерите на място работеха множество камиони, малки багерчета, които изриваха тинята от гаражите, на следващия ден броят и на помощници, на политици, и на багери са намалели.

От деня на наводнението роднини, съседи, доброволци от цяла България, включително и украинци, които живеят тук, както и техни сънародници, потърсили убежище в родината ни, се включиха кой с каквото и както може да помага на пострадалите. Може би единението на народа е единственият светъл лъч в това природно бедствие, разминало се като по чудо без жертви. Самият главен комисар Николай Николов, който обхождаше къща по къща пострадалата част на село Каравелово е признателен, че няма жертви.

Бедата ни показа, че има бъдеще за народ, в който рамо до рамо ринат калта даскал, земеделец, IT специалист, кинезитерапевт, бизнесмен и работник.

Но дали има бъдеще политическа класа, която се опитва да яхне гребена на вълната, пък била тя и кална, и то така, че да остане чиста? Едните въртят кадрови рокади в сградата на Министерския съвет – грам шеф не остана несменен, другите тичат да хванат лопатата от вярната й страна или да се качат на каруцата, че да се снимат с пострадалите. На място имаше и военни, пожарникари, полицаи, водопроводчици – всякакви специалисти, които с недостиг на техника, облекло и оборудване се опитват на мускули да решават сложни проблеми, защо не видяхме снимки и с тях?

И не е случайно, че хората от наводнените села нямат доверие на местната власт и се организират сами, дори в подобна беда. Въпреки думите на политици по телевизията, въпреки твърденията от предприятията, че помагат, помощта сякаш не стига за всички, не винаги е съобразена с нуждите на конкретния дом, понякога се дава на принципа на личната симпатия. Помощта е предимно от съседи, от близки, от познати, от доброволци, а представителите на местната власт не стигат до всяка улица в поверените им села.

Хората в Каравелово разказват, че местната управа работела така, че да раздели селото на три. Придошлата река сякаш изпълнила това намерение. Жителите на местността „Квартала“ не могат да стигнат дори и пеша до съседите си от другия край на реката, заради прекъснатия мост, калта и разрухата. При липса на камиони, които да извозят изринатата кал работата на всички се обезсмисля – тинята се връща обратно. Канализация в селото няма, а и да има, едва ли би могла да побере толкова много вода, която се е изсипала и е довлекла тиня, кал, отсечени дървета, клони.

Наличието на подробен устройствен план, на ясни изисквания за инфраструктурата също са под въпрос. Както под въпрос е има ли яснота, информация и център, в който да се знае на коя улица в селото има ток, кой какви поражения е понесъл, къде стихията е скъсала и кабели, къде може да има проблеми с електричеството, с водата, с устойчивостта на сградите…

Някои къщи са видимо негодни и опасни за обитаване, други трябва да бъдат обследвани, трети вероятно – с след ремонт, може да бъдат използвани. Състоянието на домакинските уреди не е добро, обзавеждането трябва да бъде сменено, ако част от него не е „отплавало“ по време на наводнението – хладилници бяха открити „полегнали“, печки, гардероби – покачени на десетки сантиметри кал.

И докато хората ринат кал и очакват да дойде комисия, която да опише щетите, отнякъде се чува, че идват горските и искат да опишат дървата, които водата е вкарала, включително и в спалните помещения. Който не е видял с очите си не вярва на подобно твърдение, но някои от пострадалите питат – ще ни ги подаряват, или ще ни ги продават тези дърва (които не стават за нищо).

И докато се търси виновник, причина, следствие за наводнението, докато се уточнява защо не се чистят коритата на реките, докато се размахва пръст, че е нужна застраховка на домовете, нека се огледаме – някои от къщите са строени и достроявани от 2-3 поколения. Идва зима, децата трябва да имат покрив и топла храна. Някои са си взели отпуска за първата седмица след наводнението, но такива сериозни ремонти не се правят за ден-два. Ако хората не успеят да запазят поминъка си и да възстановят домовете си, може да се замислят за миграция или емиграция.

Този край бе известен като Долината на розите, но в последните три-четири години производителите не получават нужната им подкрепа от държавата. „Експерти“ в София оспорват качествата на нашата роза, икономическите механизми смачкват производителите. Я се опитайте да си намерите някое от традиционните парфюмчета с българско розово масло там, където се произвежда – и мускалчетата на Бай Ганьо трудно се намират вече в Карлово, в Калофер. По-лесно е да се докара от Азия, но не и да се помогне на местните производители да продължат производство. Но шансовете за работа в региона са  друга тема, която също може да натежи на електоралните сметки и да ги изкриви.

А решенията на политиците как да се справят с последиците от наводнението се менят ден за ден. Докато стана ясно, че България не е задействала механизма за гражданска защита на ЕС. На следващия ден след заседанието на Министерския съвет се заговори , че България ще потърси помощ от Брюксел. Защото не се знае наличните 35 милиона лева във Фонда за кризисни ситуации и обещанието на служебния кабинет да помогне на бедстващите  докъде ще стигнат. Мандатът на този кабинет е с хоризонт още около месец – месец и нещо, как тази помощ ще се реализира  във времето – не е ясно.

Отстрани е лесно да се каже, че има хаотични решения, липса на яснота и последователност за действия при подобни бедствия. Не че в България не е имало наводнения в последните 10-20 години и точно преди избори – имало е. Още помним ужаса на хората от село Бисер, които откриваха и риба в дворовете си. Помним унищожените домове от прииждането на река Лесновска. След наводнението в Мизия мнозина загубиха възможността си да гласуват, защото домовете им ги нямаше, архивите бяха наводнени, помним как спецполицай вися часове в клоните на дърво, помним как внуци издирваха трупове на предците си, за да ги погребат … Виновни след тези бедствия няма. Реална помощ за всеки пострадал – също. Ясен механизъм за превенция и за справяне с природните стихии – вероятно няма. Изводи, поуки и последвали действия и от последното наводнение … дано най-сетне да има.

Поне в законодателството, което описва подобни събития имаше промени.

Един от най-дълго писаните закони в съвременната ни история бе Законът за управление при кризи – приет през 2005 г. То експерти му бабуваха, депутати им пригласяха, из ведомства го разнасяха – ще кажеш, че е станал Закон за чудо и приказ. Приеха го. И приказката почна. Този закон просъществува до 12 май 2009 г., когато бе отменен. Все още имаме Закон за защита при бедствия, но възможното му действие  вероятно е повече в библиотеката, отколкото в реалността.

Природните стихии, бедствията и авариите, резултатите от човешкото бездействие не могат да бъдат забранени. Някои от тях могат да бъдат предвидени, ограничени, но не и отменени. Хората, които се подготвят да спасяват човешки животи при подобни бедствия от години нямат ясна структура и професионална защита. Някогашната  „Гражданска защита“ бе закрита от 1 януари 2010 г. и като клето сираче останките й бяха прехвърляни от министерство в министерство. А  служителите й се оказваха в комични ситуации да нямат оборудване или професионални документи, когато са на място и трябва да спасяват хора.

Неминуемо идва ред да се мисли дали  основната причина за допускане на наводнения и бедствия , на тежестта при справяне с тях не е все същата липса на отношение и професионализъм у  политиците и управниците ни – нагледните примери са „на всеки километър“ край нас.

 

Весела Веселинова

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *