Общественото обсъждане на проекта на Наредба за функционирането на Националната здравноинформационна система приключи на 7 май. До днес няма Справка за отразяване на предложенията и становищата.
Няма отговор на забележката ми, че не е вярно, че „обществените отношения, предмет на проекта на тази наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредбата е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави членки“.
Обяснението ми е, че самият Закон в Раздел V и Раздел VI не е хармонизиран с европейското право. Например:
Чл. 28д. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Право на безвъзмезден достъп до Националната здравноинформационна система имат:
- гражданинът – до информацията в неговия електронен здравен запис;
- лечебните и здравните заведения и Националната здравноосигурителна каса при и по повод осъществяване на функциите си;
- застрахователните дружества, лицензирани по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;
- държавни органи, за които е предвиден в закон достъп до регистри с национално значение.
(2) Предоставянето на достъп до информацията в електронния здравен запис на гражданите и на лицата по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се извършва само след изрично писмено съгласие при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 28г, ал. 6.
На 27.04.2022 г. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България дава своето становище и прави предложения като това:
… Към чл. 17 ал. (3) Коригирането или анулирането на здравни записи по ал. 1, т. 2 представлява промяна на един или повече здравни записи в електронното здравно досие на пациента поради неточност или непълнота на съдържащите се в тях данни, която се извършва от администратора на системата личните данни или на физическите лица, работещи при него, ако той ги е упълномощил за това, по искане на лечебното или здравното заведение, извършило записа или на лицето, за което се отнася записът при спазване на изискванията на чл. 16 и чл. 17 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година .
Мотиви: Съгласно чл. 16 и чл. 17 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година коригирането, допълването и анулирането на чувствителни лични данни, каквито са тези съдържащи се в електронните здравни записи се извършва от администратора на личните данни, а не от администратора на системата. Коригиране, допълване или анулиране на данни в здравните записи чрез администратора на системата е много тромав, бавен и практически неосъществим. Той доказа своята несъстоятелност при корекциите на имунизациите срещу Ковид 19, където бе приложен. Ежедневно всеки медицински специалист извършва по няколко корекции, допълвания и анулирания. При 20 000 лекари, работещи ежедневно, това би означавало изпращане на над сто хиляди искания за корекции дневно, които администратора на системата няма да може да обработи.
– Много от полетата в АЛ се маркират, попълват от падащи менюта или на писане на текст. При всяка от тези операции може да се допуснат поредица от случайни грешки. Дори най-добросъвестно работещия човек допуска случайни маркирания и грешки. Попълването на АЛ не е основното нещо във вниманието на лекаря. Неговите мисли са насочени към състоянието на пациента, а не към това къде какво кликва в АЛ. Затова трябва да има възможност да бъдат коригирани данните в АЛ. Ако няма такава възможност, лекарят ще е принуден да съсредоточи цялото си внимание в АЛ, вместо в състоянието на пациента.
Така ще изместим фокуса на мислите на лекаря от Пациента към Документа.
Няма как да бъде ограничаван работещия човек да прави корекции в работата си. Това е лошо за работата, в случая за здравето на пациента.
Няма никаква заплаха за пациента, за обществото и за институциите, ако лекарят може да прави корекции и анулирания, защото за всяко направено нещо остава следа и когато се налага, всяка институция и пациент може да види какъв е бил първоначалният вариант на е-документа и кога, кой какви промени е нанасял в него. Това премахва риска от изчезване и подмяна на документ, защото хартиения може да изчезне или да се подмени, но електронния остава и винаги може да се проследят нанасяните в него промени.
Е-документът не може да изчезне. Дори за самите контролни органи, следователи и съдии ще е по-полезно да видят хронологията на промените в Е-документа, вместо да видят един непроменен, но неотразяващ реалното състояние Е-документ.
Е-документ е само работен лист, в който лекарите вписваме нашето предположение за проблема на пациента и нашата идея за справяне с проблема.
След като чуе оплакванията на пациента и го види как изглежда, лекарят оформя работна хипотеза за страданието на пациента и предлага стъпки за намаляване на страданието. За да не забрави какви са били оплакванията и каква е била идеята му за лечение, лекарят някъде нахвърля бележки какво се е случило и какви мерки са предприели с пациента за справяне с проблема. Буквално „нахвърля“. Това може да го видите в написаното в АЛ или в ИЗ. Там рядко има цяло изречение. Само са маркирани неща с цел лекаря да си припомни какво е било при следващото посещение на пациента. Това е Е-медицински документ. Най-обикновени – работни записки. Нищо повече. Няма как едни работни записки да са непроменяеми и невъзможни за коригиране. Няма как към тези работни записки да предявяваме изисквания като към междудържавни договори. Съотнесете го към вашата работа и ще го разберете. Имате идея и я нахвърляте набързо на някакъв лист. Това е работна хипотеза. За тази идея ще ви платят, но това правили я финансов документ или договор? – Не. Договорът е отделен документ, а финансовия документ пък е съвсем друг.
Не се притеснявайте от възможността за всякакви корекции в Е-АЛ, защото ако има злоупотреби, те ще бъдат ясно видими чрез „хронологията на промените“ и лесно ще се установяват и наказват нарушителите. Няма смисъл да пречим на лекарите и на пациентите в опит да предотвратим злоупотреби, които са лесни за откриване. Това е друго голямо предимство на Е-медицински документ пред хартиения.
Към чл. 17 ал. (4) В зависимост от характера на електронния здравен запис и от това дали той е функционално свързан с други електронни здравни записи, коригирането по ал. 3 може да се извърши чрез промяна на данни в здравните записи, анулиране на цели здравни записи или анулиране на записи и създаване на нови записи. Процедурата за коригиране се утвърждава със заповед на министъра на здравеопазването и се публикува в здравноинформационния уеб портал на системата www.his.bg.
Мотиви: Вижте мотивите, описани към предложението за ал. 3 към същият член. Допълнително към тях, може да се добави, че не е работа на Министъра на здравеопазването да пише заповед как лекарят да си поправя правописните грешки, допуснати в десетките и стотиците медицинските документи, които пише ежедневно.
Към Чл. 29. (1) Достъпът за служебни цели се осигурява въз основа на дадено еднократно съгласие на физическото лице, съответно на неговия родител, настойник или попечител.
Мотиви: Даване на съгласие за достъп при всяко посещение при изпълнител на медицинска помощ би забавило и възпрепятствало оказването на търсената от пациента медицинска помощ. …
* В оригиналния текст предложенията за добавяне на текстове в Проекта на Наредба за НЗИС са оцветени на жълт фон, а предложенията за отпадане на текстове са зачертани с черна линия по средата. ООООООООООООО.
