,Държавният спортен тотализатор ще може да разпространява своите тото и лотарийни игри в пунктове на външни лица. Това гласуваха на първо четене депутатите от бюджетната комисия, които на извънредно заседание днес разглеждаха промени в Закона за хазарта.
Причината парламентът да бърза да прави промени в хазартния закон е изтичащият на 8 август срок, след който Българският спортен тотализатор (БСТ) ще може да работи единствено в собствени или наети пунктове със собствен персонал. Това означава след месец БСТ да закрие по-голямата част от пунктовете си – от 1500 да останат 600, не трябва да допуснем това, посочи Любомир Каримански (ИТН), председател на бюджетната комисия.
Гласуваните преди две години промени в Закона за хазарта, с които лотарийните игри бяха монополизирани от БСТ, са предвидили гратисен период, в който държавното дружество да се изчисти от всички външни изпълнители и да заработи единствено в свои пунктове. Пред депутатите от бюджетната комисия бяха представени сметки, които показват, че подобен модел на работа ще доведе държавното тото до фалит заради огромните разходи. В същото време аутсорсването на разпространението на хазартните игри на външни изпълнители излизало 7 пъти по-евтино, отколкото поддържането на собствен пункт със собствен персонал.
Бюджетната комисия отхвърли законопроекта на отцепниците от ИТН, подкрепени от ПП и БСП, където наред със спасяването на БСТ бяха предвидено редица други промени в Закона за хазарта. Министерството на финансите изпрати силно негативно становище по много е от исканите промени.
В последния момент Любомир Каримански и Ива Митева са внесли нов законопроект, който се фокусира единствено да отмени забраната БСТ да работи с външни изпълнители, като се съобразява и с препоръката на МФ да се сложи таван на броя на тото пунктовете в страната. Именно този законопроект гласуваха на първо четене депутатите от бюджетната комисия днес. Според него 3000 е максималният брой тото пунктове в страната, където може да се предлагат и лотарийни игри, включителни и игри със залагания върху случайни събития или залагания, свързани с познаване на факти.
"Предвид политическата обстановка не възразяваме сега да бъде приет само законопроекта на Любомир Каримански, а останалите промени да се оставят за обсъждане за по-спокойни времена", коментира министърът на спорта в оставка Радостин Василев, който е принципал на БСТ. По думите му трябвало да се поправи "законодателната грешка на Валери Симеонов", която лишава държавната фирма от външни контрагенти и така затормозява дейността й. В очакване на 8 август БСТ вече са започнали да закриват пунктове, които не са били собствени или наети.
"Не е никаква грешка, а благодатно решение, което щеше да освободи пътя за частни фирми. Това е наглост след грабежа от държавни такси години наред с участието на висши държавни служители. Правилно е да се търси решение", коментира Румен Гечев от БСП.
Йордан Цонев подчерта, че ДПС подкрепя варианта за законови промени на Любомир Каримански, но не и първият законопроект, който по думите му е отваряне на кутията на Пандора
Куп критики към този законопроект отправи и Министерството на финансите.
От становището на МФ става ясно, че поисканият по-либерален режим за редица хазартни игри, ще създаде проблеми със защитата на младите хора от хазартна зависимост, а също така може да доведе до злоупотреби и избягване на плащане на държавни такси от хазартните фирми.
Вкарването на промени в Закона за хазарта и обсъждането им на извънредни заседания в момент, когато животът на 47-то Народно събрание виси на косъм след политическите трусове и неспособността да се излъчи ново правителство, предизвика голямо недоволство.
Поправките в Закона за хазарта, който бе отхвърлен днес от бюджетната комисия, са внесени от отцепници от ИТН, подкрепени от депутати от "Продължаваме промяната" и БСП. Промените са свързани основно с дейността на Българския спортен тотализатор (БСТ). Депутатите предлагат да се премахнат редица ограничения пред дейността на държавното тото, което да позволи то да разшири мрежата си и видовите хазартни игри, които предлага, а оттам и продажбите си.
Едно от предложенията е да се премахне изискването БСТ да разпространява хазартни игри само в собствени и наети пунктове със собствен персонал. "Това създава риск хазарните игри на БСТ да се разпространяват в неограничен брой пунктове за залози, особено сред младите хора", посочват от финансовото министерство. Затова от ведомството препоръчват да се определи максимален брой пунктове, в които БСТ да разпространява игрите си, а когато това става от външни лица, да се разпространява при условията на франчайз.
Припомняме, държавният тотализатор стана монополист в лотарийните игри след сътресенията в хазартния бизнес у нас в началото на 2020 г. Тогава правителсвото на Бойко Борисов отне лицензите на фирмите на основния играч Васил Божков. С обясненията, че трябва да се ограничи зависимостта на българите от търкането на талони, достигнала до опасни размери, на държавното тото бе забранено да преотдава на други търговци тази дейност.
МФ се противопоставя и да друга искана промяна, която ще позволи редица хазартни игри да се провеждат в жилищни и обществени сгради. По закон хазартни игри не може да се организират в сгради, които са публична и държавна собственост, в сгради, в които се помещават структури на държавната администрация, независимо от собствеността, в учебни и здравни заведения, както и в жилищни сгради, без решение на общото събрание на собствениците.
Вносителите обаче предлагат тези забрани да не важат за традиционната лотария, томболата, числовите лотарийни игри, игрите със залагания върху резултати от спортни състезания или със залагания върху случайни събития.
"Ако това се приеме се поставя под въпрос защитата на обществения интерес, включително предпазване на децата и младите хора", отново предупреждават от МФ.
Вносителите искат също така да се върне старото положение от времето на частните лотарийни игри на Васил Божков, когато напоително по телевизиите се показваха късметлиите и се разказваше какви несметни богатства са спечелили. В момента има забрана спечелилите участници да се ползват за реклама. МФ предупреждава, че ако тази забрана падне, има опасност отново да се стигне до "преувеличаване на възможностите за печалба и до създаване на лъжливо впечатление, че участието в хазартни игри е разумна стратегия за подобряване на личното финансово положение". От друга страна, показването на спечелилия нарушава неговата анонимност и може да засегне неговата сигурност – например да стане обект на изнудване или рекет, посочва МФ.
Сред множеството критики на финансовото министерство е и тази към поискана промяна в дефиницията "залог", която може да доведе до злоупотреби и възможности за избягване на плащането на държавни такси, когато те се определят от стойността на направените залози.
"Българският спортен тотализатор" да може да организира хазартни игри в собствени или наети помещения, както и чрез устройства за самообслужване, обозначени като пунктове за залози, предлагат от "Има такъв народ" в свой законопроект.
Днес депутатите от ИТН Любомир Каримански, Ива Митева и Андрей Михайлов внесоха законопроект за промени в Закона за хазарта, предвиждащи разширяването на обхвата на хазартните игри, организирани от тотализатора.
Най-вероятно в идните седмици предстоят последните работни дни на 47-ото Народно събрание. Очевидно сред приоритетите за ИТН са въпросните промени в Закона за хазарта, ако се съди по внесените от тях в деловодството на парламента предложения.
През февруари тази година министърът на спорта Радостин Василев назначи близкия до себе си депутат от ИТН Александър Тодоров за шеф на "Българския спортен тотализатор". Още преди да се отцепи от ИТН Василев обяви заедно с Тодоров намерението за внасяне на мащабни промени в Закона за хазарта.
Внесеният от ИТН законопроект предвижда разширяването на обхвата на хазартните игри, организирани от "Българския спортен тотализатор", както и регламентирането на пунктове за залози чрез устройства за самообслужване.
Предлага се и тотото да може да организира "игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти".
В момента пунктовете за продажба са ограничени заради приети промени в Закона за хазарта, с които се даде гратисен период за изпълнение на условието лотарийните игри да бъдат организирани от тотото "с нает от него персонал, в собствени или наети пунктове, или чрез използване на устройства за самообслужване". Ако няма изменение в закона, от 8 август 2022 г. мрежата от пунктове за залози ще намалее значително – от 1500 на 600.
Основните ползи от предложените промени са свързани с увеличаване на приходите в бюджета, които да отидат за спорт и култура, пише в мотивите на законопроекта.
В мотивите се твърди още, че заинтересованите лица от приемането на тези промени са тотото и НАП, както и че административната тежест на тотализатора и разходите на Националната агенция за приходите няма да се увеличат.
Депутати от "Продължаваме промяната", отцепниците от "Има такъв народ" и Румен Гечев от БСП са внесли в парламента промени в Закона за хазарта, с които се предлага частично връщане на лотоманията, която обаче остава държавен монопол. Неотдавна необходимостта от промените бе обоснована от спортния министър в оставка Радостин Василев, който впоследствие също свали доверието си от Слави Трифонов.
Основната промяна е "Българският спортен тотализатор" да разшири сериозно мрежата си от крайни точки за продажба на лотобилети. Целта е да се достигне 1 пункт на 1725 души население.
В момента пунктовете за продажба са ограничени от закона, а с изтичането на двугодишния отлагателен период на 7 август тази година те ще бъдат ограничени още по-драстично, ако няма изменение – от около 1500 на 600. Причината е, че с промени в Закона за хазарта от 4 август 2020 г. се даде 2-годишен гратисен период за изпълнение на условието лотарийните игри да бъдат организирани от тотото "с нает от него персонал, в собствени или наети пунктове или чрез използване на устройства на самообслужване, които са обособени и обозначени като пунктове за съответните хазартни игри". Още тогава бе ясно, че това значително ще свие т. нар. "точки за продажба" на билетите.
В момента част от пунктовете са отдадени на трети лица и на практика не работят с персонал, нает от тотализатора. Освен това лотарийни билети не могат да се продават навсякъде – в супермаркети, по бензиностанции, в кафенета, както в най-добрите времена на частните лотарии, когато те правеха милиардни обороти.
Към 2020 г. тотализаторът има 1507 пункта, което прави 1 пункт на 4613 души при реализирани за годината продажби в размер на 125 млн. евро. В същото време операторът в Белгия има 7414 пункта, което при населението на страната прави 1 пункт на 1554 души и 1.4 млрд. евро продажби. В Хърватия 1 пункт се пада на 1789 души при 156 млн. евро приходи. В Гърция пък пунктовете са 14 760, което значи 1 пункт на 726 души население, а постъпленията за 2020 г. възлизат на 3.4 млрд. евро.
Вносителите смятат, че действащите ограничения за точките на продажби на тотализатора следва да се преразгледат, като се разграничат местата за лотарийни залози от тези, в които се предлага по-тежък хазарт – бинго, казино, игрални автомати и т. н. Това щяло да увеличи приходите на тотализатора с поне 35%.
Предлага се още не само банки, но и други доставчици на платежни услуги да могат да плащат печалби. Официалният мотив е бързината на получаването на печалбите, но е ясно, че реално се цели достъп до хазарт да получат хора, които са в сивата икономика или социално слаби, които нямат достъп до банкова сметка.
Предлагат се и промени, свързани с рекламата на хазарт, както и възможността държавният тотализатор да организира онлайн моментна лотария.
В разгара на лотоманията през 2018 г. и 2019 г. частните лотарии на бизнесмена Васил Божков достигнаха оборот от над милиард лева. Например брутните приходи на "Ню Геймс" и "Националната лотария" за 2018 г. бяха в размер на 1.5 млрд. лв., а платените такси в тогавашната Държавна комисия по хазарта – около 60 млн. лв. На този фон приходите на държавния тотализатор през 2018 г. бяха в размер на 162 млн. лв.
Въпреки огромните отчисления на тотализатора за спортното министерство в този период обаче бившият спортен министър Красен Кралев не е отпуснал нито лев от парите на тотализатора за физкултурни салони в държавните и общинските училища, както изисква законът. За сметка на това, всички пари са прилапани от спортните федерации, стана ясно в одит на Сметната палата за 2017 г. и 2018 г.
В началото на 2020 г. частните лотарии бяха закрити след законови промени, внесени от Валери Симеонов, а лотарийните игри се превърнаха в държавен монопол. Впоследствие Божков заведе дело срещу държавата в съда в Страсбург за ликвидирането на бизнеса му. Един от мотивите за закриването на частните лотарии беше разгърналата се мащабна лотомания, която изсмукваше огромен ресурс от бюджетите на хората с ниски доходи и подхранваше хазартната зависимост у част от населението.
Преди да бъде уволнен от Радостин Василев, бившият шеф на тотализатора Любомир Петров отчете рекордни приходи и отчисления към държавата благодарение на въведения монопол. Печалба на тотализатора за 2021 г. например достигна 53 млн. лв. – това е сумата, включваща чистата печалба за БСТ (11 млн. лв.) и преводите към спортното министерство (42 млн. лв.). Отделно, за такси за хазарт са внесени 42.5 млн. лв., което значи, че приходът за държавата от БСТ през миналата година е общо 84.5 млн. лв.
Спортният министър Радостин Василев готви промени в Закона за хазарта, с които да възстанови по-свободната продажба на лотарийни билети. В момента те са монопол на държавния тотализатор, но той има силни ограничения на точките за продажба.
Василев твърди, че има подкрепата на коалиционните партньори за либерализацията, стана ясно от негово изказване в предаването "Евродикоф" по телевизия "Евроком" през уикенда.
"От 1 август "Българският спортен тотализатор" трябва да затвори 1000 от около 1500-1600 пункта, в които в момента продава лотарийни билети", обясни Василев, който веднага уточни, че този текст ще бъде променен.
С промените в Закона за хазарта от 4 август 2020 г. се даде 2-годишен гратисен период за изпълнение на условието лотарийните игри да бъдат организирани от тотото "с нает от него персонал, в собствени или наети пунктове или чрез използване на устройства на самообслужване, които са обособени и обозначени като пунктове за съответните хазартни игри". Още тогава бе ясно, че това значително ще свие т. нар. "точки за продажба" на билетите.
В момента част от пунктовете са отдадени на трети лица и на практика не работят с персонал, нает от тотализатора. Освен това лотарийни билети не могат да се продават навсякъде – в супермаркети, по бензиностанции, в кафенета, както в най-добрите времена на частните лотарии, когато те правеха милиардни обороти.
"Какъв е смисълът да си монополист, ако не ги продаваш (билетите, б. р.) навсякъде", пита Василев. Според него промените в Закона за хазарта от 2020 г., с които се ограничава лотоманията, са или недомислица, или умишлено внесени, за да "запушат" тотализатора. Министърът обаче щял да го "отпуши" с готвените изменения за либерализация на точките за продажба.
"Само лотарийните игри могат да доведат до двойно увеличение на парите на тотото – с нови печалби, с нова визия, с нов маркетинг", смята Василев. "Искам тотото да печели максимално много, защото то издържа спорта", добави той, и разказа как не може да понесе гледката на "мръзнещи дечица" в занемарени спортни зали.
Василев каза още, че по време на правителствата на ГЕРБ управлението на спорта е било "разпарчедосано" (разпарчетосано, б. р.) – "тотото е било дадено на една групировка, националната спортна база – на друга, министерството – на трети хора". Сега той щял да въведе ред с новото ръководство, начело с Александър Тодоров, който успя да заеме поста начело на БСТ след куп съдебни перипетии, инициирани от старото ръководство на ГЕРБ. Спорни договори за доставка на автомобили вече били прекратени, а "редица медии повече няма да получават пари от тотализатора и това ги изкарва извън равновесие", посочи още Радостин Василев.
В разгара на лотоманията през 2018 г. и 2019 г. частните лотарии на бизнесмена Васил Божков достигнаха оборот от над милиард лева. Например брутните приходи на "Ню Геймс" и "Националната лотария" за 2018 г. бяха в размер на 1.5 млрд. лв., а платените такси в тогавашната Държавна комисия по хазарта – около 60 млн. лв.
На този фон приходите на държавния тотализатор през 2018 г. бяха в размер на 162 млн. лв.
Въпреки огромните отчисления на тотализатора за спортното министерство в този период обаче бившият спортен министър Красен Кралев не е отпуснал нито лев от парите на тотализатора за физкултурни салони в държавните и общинските училища, както изисква законът. За сметка на това, всички пари са прилапани от спортните федерации, стана ясно в одит на Сметната палата за 2017 г. и 2018 г.
В началото на 2020 г. частните лотарии бяха закрити след законови промени, внесени от Валери Симеонов, а лотарийните игри се превърнаха в държавен монопол. Впоследствие бизнесменът заведе дело срещу държавата в съда в Страсбург за ликвидирането на бизнеса му. Един от мотивите за закриването на частните лотарии беше разгърналата се мащабна лотомания, която изсмукваше огромен ресурс от бюджетите на хората с ниски доходи и подхранваше хазартната зависимост у част от населението.
Преди да бъде уволнен от Радостин Василев, бившият шеф на тотализатора Любомир Петров отчете рекордни приходи и отчисления към държавата благодарение на въведения монопол. Печалба на тотализатора за 2021 г. например достигна 53 млн. лв. – това е сумата, включваща чистата печалба за БСТ (11 млн. лв.) и преводите към спортното министерство (42 млн. лв.). Отделно, за такси за хазарт са внесени 42.5 млн. лв., което значи, че приходът за държавата от БСТ през миналата година са били общо 84.5 млн. лв.
