В тон с отказа на политическата власт да изпрати директно оръжие на Украйна Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да излъчи български представители за участие в международна комисия, която да установи и документира руските престъпления. Предложението за това дойде от Полша, чието външно министерство изпрати нота до всички дипломатически мисии и международни организации в страната. В нея е посочено, че инициативата е на полския премиер Матеуш Моравецки и включва насилието в Буча, Ирпен, Гостомел, Мотизин, а при необходимост – и на други места.
Полската идея е комисията да включва лекари, съдебни медици, патолози, юристи, прокурори, полицейски служители, криминалисти и други експерти, които да работят на място в сътрудничество с украинските власти. Дейността на международния орган трябва да приключи с доклад, който да бъде представен публично.
Поканата е изпратена до две български министерства – на външните работи и на правосъдието, което тутакси я препраща на Висшия съдебен съвет. Точката е вкарана незабавно в дневния ред, изготвени са и два варианта на проекторешение. Първо – полското предложение се приеме за сведение с мотива за неговата нецелесъобразност. Второ – ВСС изразява принципното си съгласие
за участие на наши магистрати в комисията,
и "предлага" те да бъдат определени от председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова и от главния прокурор Иван Гешев. Съвсем очаквано, единодушно и без дебат ВСС се спря на първия вариант и прие идеята само за сведение.
"Като български министър на правосъдието и като юрист не мога да приема, че в България ще завършват право хора, които не са закърмени с фундаменталните ценности за човешките права и свободи. Не мога да приема, че България ще има Висш съдебен съвет, който ще приема призива на Международния наказателен съд за участие с професионалисти в разследването на военните престъпления в Украйна за сведение, без дебат. Не мога да повярвам, че това се случва в България!", написа по този повод министър Йорданова във Фейсбук.
Пред медиите пък представляващият ВСС Боян Магдалинчев обяви, че причина за отказа е
липсата на яснота и информация за статута на комисията.
"Идеята е да се създаде Международна комисия, в която да бъдат включени различни представители – лекари, криминолози, прокурори, юристи, полицейски служители и други експерти. ВСС не може да изпрати лекари и разследващи органи. Това е работа на други органи. Няма и информация какъв ще бъде статутът, какво ще прави тази комисия, нито под чие ръководството и на кого, както и какъв ще е актът, с който тя ще бъде приета", заяви Магдалинчев.
Международният наказателен съд вече обяви, че ще се присъедини към екипа на Европейския съюз, създаден миналия месец за разследване на твърденията за военни престъпления в Украйна.
Главният прокурор на съда в Хага Карим Хан и шефовете на държавното обвинение в Литва, Полша и Украйна подписаха споразумение за първото по рода си участие на Международния трибунал за военни престъпления в разследващ екип. В началото на март той съобщи, че планира да започне разследване на събитията в Украйна "възможно най-бързо", след като 39 държави призоваха за това. При посещение в Буча Хан определи Украйна като „местопрестъпление“ и призова за отделяне на истината от измислицата. Русия продължава да отрича всичко с твърдението, че
отговорни за труповете по улиците са украинските националисти и наемници.
Че ВСС се пази от намеса в горещия конфликт е донякъде разбираемо. Липсата на дебати и категорична позиция обаче са укорими, защото са в тон с дефицита на морал и почтеност в съдебното ни управление. Което пък е проекция на снишаването като същностна национална черта и политическа философия. С подобно финтиране, например, преди няколко години съветът отигра друг международен казус. Тогава Полша бе взета на мушка от Европейската комисия заради съдебната реформа, а нашите кадровици трябваше да изберат кого да подкрепят – Варшава или Брюксел.
Повод за дебата във ВСС беше писмо от президента на Изпълнителния борд на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС), в която членува и нашият кадрови орган. Покрай другите въпроси, членовете му трябваше да дадат становище по предложението за временно прекратяване на членството на Националния съвет на съдебната власт на Полша. Предложението бе мотивирано с предприетите от Варшава законодателни мерки, които нарушавали Устава на мрежата. Решението трябваше да се приеме
с таен вот и с квалифицирано мнозинство,
т.е. с три-четвърти от гласовете на 25-членния ВСС.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев изброи аргументите в подкрепа на прекратяването. А именно:
– назначаването на правосъдния министър за шеф на прокуратурата;
– правото му да пенсионира висши и да командирова на тяхно място нисши съдии;
– назначенията в Конституционния трибунал на лоялни магистрати;
– парламентарната квота в Националния съдебен съвет;
– възможността за отмяна на съдебни решения от дисциплинарната камара.
Но и посочва и нещо друго: че съгласно становище на полския Националния съдебен съвет,
тези реформи не нарушават нито конституцията,
нито изискванията на Устава на ЕМСС. След което добавя, че от правосъдното министерство, ръководено тогава от Цецка Цачева, му писали че "това е по-скоро политическо решение, което трябва да се вземе".
В тази връзка било отправено запитване и до Министерството на външните работи. Отговорът бил, че в тази ситуация всяка държава членка следва националните си интереси и изразяването на негативна позиция по адрес на Полша би влошило добрите ни отношения.
Специално е напомнено, че "би следвало да се има предвид и значението на гласа на Полша по важен за страната ни въпрос в Съвета, а именно – прилагането на Механизма за сътрудничество и оценка, по което Съветът всяка година приема Заключения с единодушие".
Наказателната процедура по чл. 7 от Договора на ЕС, по която се търси отговорност на държава членка за нарушаването му, пък била крайна мярка която се прилага в изключителни случаи. А доколкото в Устава на мрежата
липсвали правила за временно прекъсване на членството
в съвета на дадена държава, нямало яснота какво ще е отражението върху сътрудничеството между съдебните съвети в нея.
За финал, представляващият ВСС Боян Магдалинчев дава мнение, че решение за временно прекъсване на полското членство към момента не може да бъде подкрепено, нито пък да бъде взето. Причината е, че такава възможност не е предвидена в Устава на съдебната мрежа, което налагало или той да бъде променен, или да бъда изтълкуван предварително от Общото й събрание.
В крайна сметка Висшият съдебен съвет си измива ръцете като Пилат Понтийски: четири гласа "За" прекратяване членството на полския съдебен съвет, един – "Против", а 13 кадровици на Темида гласуват… "Въздържал се". След което, със 17 гласа „За" двама членове на съвета са командировани в Букурещ, за да представят неутралната уж българска позиция.
