Нашите европейски партньори оцениха ситуацията, в която се намираме – условия на галопираща инфлация, война в Украйна и факта, че България, като част от ЕС, бе единствената държава, която счупи кривата на инфлацията. Това даде възможност на 6 декември да подпишем с Европейската комисия и председателя на Еврогрупата Меморандум за разбирателство, който очертава практическите стъпки, които ще позволят на България да започне да произвежда монети евро.
С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова започна приветствието си по повод бизнес конференцията, провеждаща се в момента в Sofia event center на тема "България в еврозоната – предимства и възможности". Тя обясни, че споменавайки този факт, насочва вниманието на присъстващите към контекста, в който се провежда конференцията.
"Той е важен и навременен," посочи Йотова и поздрави организаторите на конференцията – КРИБ и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Добави, че, ако президентът Румен Радев в този момент не е бил извън на България, също е щял да присъства на събитието.
След това посочи, че еврото е обща валута за 5% от световното население или за 19 държави с население от над 340 млн. души, което обаче не означава, че там не се борят с никакви изпитания. Напротив – кризите от последното десетилетие – през 2007 г. и през 2008 г., които са били с тежки последици, са знак, че от финансовите институции и националните правителства се очаква по-силна и категорична намеса.
Тя обаче обърна внимание, че след тези кризи ЕС си е взел поука и за справянето с COVID-кризата са били отпуснати 750 млрд. евро за стимулиране на европейските икономики. Тази политика се оказала успешна и устойчива и сега 77% от европейските граждани одобряват общата валута.
"Тези анализи са важни за България – опитът на другите страни трябва да бъде изучаван, за да бъдат предотвратени кризите. Една голяма грешка съпътства присъединяването на България към еврозоната и това е липсата на разговор в обществото по темата, защото това е хранителната среда за скептицизма", посочи Йотова и цитира последното изследване на "Галъп" – 56% от българските граждани не желаят еврото, 28% са "за", а 16% не могат да преценят.
"Чака ни много работа, за да обясним на българските граждани ползите от еврото" – коментира Йотова данните и призова участниците в конференцията да дадат отговори на въпросите:
Мит ли е поскъпването на стоките с влизането в еврозоната и защо се раждат такива митове? Какви ще бъдат контролните механизми, които ще овладяват поскъпването? Кои са примерите и сравненията? Ще се повиши ли инфлацията?
"Няма нищо лошо в това хората да питат и да се съмняват – важното е какви отговори ще получат", посочи вицепрезидентът.
След това тя припомни, че преди COVID-кризата страните от еврозоната почти си били извоювали отделен бюджет, механизъм за гарантиране на банковите влогове, нови възможности за стабилизиране, които да им помогнат при кризи, но днес, с края на пандемията, на дневен ред е въпросът дали отново няма да се заговори за Европа на две скорости.
Като втори въпрос, на който трябва да се даде отговор, тя отбеляза питането дали критериите от Маастрихт не са остарели вече, след като са приети при съвсем други условия – през 1992 година.
Накрая Йотова очерта плюсовете от членството ни в еврозоната – с приемането на еврото България ще стане субект в политиките за еврото, а няма да е обект, който само да изпълнява чужди решения. Еврочленството ще повиши доверието в страната ни – ще се намалят банковите лихви и ще се увеличат инвестициите.
Не на последно място като положителен момент при приемането ни в еврозоната Йотова отбеляза факта, че от значение е дали реално отговаряме на критериите, а не политическите оценки, във връзка с които вицепрезидентът визира решението за неприемането на България в Шенген.
