Италия е на прага на хаос и премиерът Марио Драги има по-малко от седмица да постигне някакъв труден компромис с популистите от своето правителство, които го подкрепяха неохотно през последните 18 месец. Решението на Драги да подаде оставка на 14 юли, хвърли третото по големина стопанство на еврозоната в парализираща политическа криза, която може да приключи с предсрочни избори точно когато страната се бори с енергиен спазъм, с растящи кредитни разходи и с ескалиращия военен конфликт в Украйна.
Драги пое властта и състави кабинет от технократи след провала на предишните управляващи в дълбините на рецесията, предизвикана от коронавируса. С помощта на получените от Фонда за възстановяване на Европейския съюз 200 млрд. евро 74-годишният премиер се зае с решаването на някои от най-дълбоко вкоренените проблеми, дърпащи назад от десетилетия италианското стопанство. Времето обаче се оказа недостатъчно за бившия шеф на Европейската централна банка с предстоящите в началото на идната година парламентарни избори, дори той да успее да преодолее сегашния политически смут.
Италианските държавни облигации паднаха за трети пореден ден на 15 юли, като разликата в доходността на десетгодишния италиански дълг и аналогичните по срочност германски книжа – основен рисков индикатор за региона – се разшири до 213 базови пункта. Италианската фондова борса загуби около 5.6% от пазарната си доходност от началото на седмицата – двойно повече от спада на индекса Stoxx 600. Базовият италиански борсов индекс е най-губещ сред основните европейски фондови индекси през тази година със срив от 26 процента.
Политическият хаос настъпи след като Джузепе Конте – лидерът на втората по големина политическа сила в коалицията на драги – движение "Пет звезди", бойкотира вота на доверие в сената, критикувайки правителството за икономическата криза. Премиерът пък отговори, че не може да ръководи кабинета без подкрепата на всичките си коалиционни партньори. Така се стигна до оставката на 14 юли, а президентът на Италия – Серджо Матарела – изпрати премиера обратно в парламента да положи усилия да създаде "освежен" алианс с широката си, но разделена коалиция.
Очаква се партиите да се срещнат на 18 юли, за да обсъдят бъдещия си път, а Драги ще трябва да направи обръщение към законодателите в началото на идната седмица, след което може да последва нов вот на доверие. Решението на Драги да подаде оставка, въпреки че има мнозинство и без подкрепата на "Пет звезди", показва колко критично важно за него е да има сплотена коалиция. Но дори той да успее да потуши разногласията сред партньорите си, правителството ще излезе от кризата по-отслабено. Конте пък ще трябва да претегли внимателно дали предсрочни избори са в негова полза, защото популистката подкрепа за "Пет звезди" намаля рязко откакто движението влезе в състава на коалиционния кабинет.
За да предотврати криза, Драги вероятно ще трябва да прехвърли известна част от контрола върху правителствения дневен ред на партийните лидери като Конте, чието премиерско кресло зае през 2021-а. Или пък на водача на дясната партия "Лига" – Матео Салвини, който заплаши да излезе от коалицията до септември, ако премиерът не удовлетвори някои негови искания.
В речта си пред членовете на кабинета, с която Драги обяви решението си да подаде оставка, не се забелязва особено място за помирение. Премиерът обяви, че "споразумението за лоялност, което е в основата на кабинета, вече липсва" и че "огромна част от националното единство, подкрепящо правителството от създаването му, вече не съществува". Драги каза още, че би останал на поста си единствено ако бъде в състояние да продължи реформите. Докато Салвини и други десноцентристки партии, включително и "Братя на Италия" на Джорджия Мелони – единствената голяма група извън управляващата коалиция и настоящ лидер в допитванията за бъдещ вот – вече настояват за предсрочни избори.
