ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

[wd_asp id=1]

Изборно законодателство по „никое“ време

Президентски избори 2021 гласуване

Александър МАРИНОВ

 

Независимо от нарастващата критичност към управлението, все още мнозинството българи смятат предсрочните избори за по-лош вариант. Причините са ясни – както вътрешни, така и външни. Нещо повече, нито управляващи, нито опозиция искат избори сега, макар и по различни причини. Друг е въпросът, че особено у нас изборите идват преждевременно не заради желанието на политиците, а като следствие на тяхната неспособност да решават проблемите на хората. В този смисъл, ако днешното правителство все така не успява да се справи със задълбочаващата се криза, изходът е един единствен.

Така можем да приемем, че засега сигурното следващо допитване до избирателите ще е през есента на 2023 г., когато трябва да се излъчат нови органи на местната власт. Именно защото избори не се задават скоро, точно сега му е времето да се направи сериозен анализ на изборното законодателство и неговото прилагане през отминалата бурна година, а след това да се обсъдят и приемат нужните промени.

Нужда от промени има и тя бе солидно обоснована,

например, от дългогодишния член на ЦИК Цветозар Томов непосредствено след края на миналогодишния електорален маратон.

Между другото, политиците също се размърдаха по въпросната тема. Опозицията, в лицето на ГЕРБ и ДПС, отдавна заклеймява приетите промени и най-вече задължителното машинно гласуване. Мотивите им са ясни, но за тях ще стане дума по-нататък. Изненадващо, неотдавна в играта се включиха и управляващите. Първо БСП внесе в парламента предложение за отмяна на безалтернативния машинен вот (въпреки че миналата година бе ревностен негов привърженик). Преди дни представители на „Продължаваме промяната“ заявиха намерение за сериозни промени в статута на местните органи на власт, по-конкретно чрез въвеждане на ограничен брой мандати за кметове и общински съветници. Тук връзката с местните избори догодина е очевидна.

Това, че подобни инициативи се лансират сега, а не непосредствено преди изборите, е положителен факт. Но остава въпросът за обосноваването на предложенията и за истинските мотиви на вносителите. Нека да започнем с машинното гласуване и вменяваните му беди. Любопитно е, че сега БСП тиражира една миналогодишна теза на ДПС и ГЕРБ, а именно, че много хора, притеснени от сложността на процедурата, не са реализирали правото си на глас. Това е довело до ниска изборна активност и оттук – до отслабена легитимност на избрания парламент. Разбира се, важно е какво се твърди, а не кой го казва, затова проблемът трябва да се изясни, преди да се предприемат някакви промени.

Както по тази тема, така и в много други области

основен недостатък е липсата на доказателства

в подкрепа на лансираните политически тези. Трудно може да се оспори, че ниската изборна активност е нежелано явление, чиито причини трябва да се идентифицират и адресират по адекватен начин. Но липсват каквито и да било научни данни (системни социологически или други), че спадът на активността през ноември (сравнено с юли и април) се дължи основно на машинното гласуване. Трудно могат да бъдат игнорирани фактори като пандемията и сериозното разочарование от начина, по които работеха кратко просъществувалите два парламента.

Нещо повече, част от спада на активността, която наистина може да се свърже с въвеждането на задължително машинно гласуване, доведе не до влошаване, а до повишаване на легитимността на изборните резултати. Прегледът на данните от изборните секции показва, че най-драматично намаля участието в хомогенните етнически общности, за които имаше и най-много данни за контролиран и купен вот. Не е случайно, че най-силно бяха засегнати (и най-остро реагираха) партиите, които разчитаха в голяма степен на този нечестен и незаконен начин да подобрят електоралното си представяне. Ограничаването на изборните измами и манипулации за пръв път от много години доведе до масови оценки, че изборите са били най-честните през  последните (поне) десет години.

Неубедителни са и оправданията на ръководството на БСП, обясняващи катастрофалните изборни резултати на първо място с машинното гласуване. Електоратът на социалистите – по своето образователно равнище и политическа мотивация – едва ли може да бъде стреснат от подобно нововъведение.

Преди всичко, става дума за ясно изразена тенденция,

която започна още на изборите през април. Освен това, тежкият провал през ноември се дължи главно на нескритото негативно отношение на Корнелия Нинова към кандидатурата и кампанията на президента Румен Радев, съпроводено от опити да се демотивират социалистите да гласуват за него. Ефектът бе неочакван за „Позитано“, но напълно логичен – немалка част от избирателите на БСП отидоха до урните, подкрепиха Радев, но наказаха вероломството и безпринципността на своите водачи.

Ако обобщим, няма никакви обективни и разумни доводи, че задължителното машинно гласуване е имало негативен ефект (вкл. върху легитимността на изборите), поради което няма основания то да бъде преразгледано. По-сложна е ситуацията с другото (засега) предлагано изменение на законодателството – ограничаването на максималния брой мандати за кметове и общински съветници. Неприемливата „феодализация“ на немалко общини е факт, но съвсем не е сигурно, че проблемът може да се реши по този начин. Преди всичко това е въпрос с много по-широки политически, социални и административни измерения, респ. мерките трябва да бъдат всеобхватни и не само рестриктивни.

Второ, няма логика подобно ограничение да се въведе само на местно равнище, а не и за депутатите.

Най-уязвимото място на инициативата

на „Продължаваме промяната“ е прозрачната политическа изгода. Като съвсем нова партия без устойчиво влияние по места, новите управляващи очевидно се изкушават да си отвоюват позиции в местната власт не чрез честно състезание, а чрез служебна победа. Но и тук – както при БСП – сметката може да се окаже без кръчмаря. Опитите да се ограничат последиците от едно явление вместо да изяснят и лекуват причините за него, раждат всякакви изненадващи и по правило лоши ефекти.

С други думи, наистина сега е моментът да се обсъди спокойно и обективно изборното законодателство и да се търси широко обществено съгласие за по-нататъшно усъвършенстване на нормите и на практиката по посока на свободни и честни избори. Така ще бъдат решени и част от въпросите, свързани с легитимността на управлението. Останалата, по-важна част, зависи от качествата и резултатите на самите управляващи.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *