Конституционният съд обяви за противоречащи на основния закон текстове, с които Столична община си е уредила удължаване на срока за провеждане на отчуждителни процедури. Делото беше образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд с предмет: обявяване на противоконституционност на § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). Става въпрос за санкция срещу поредното хитруване на местната власт в столицата, чиято цел отчуждителните процедури за частни имоти да се протакат във времето.
Оспореният § 23 от закона за промени в ЗУЗСО съдържа две разпоредби.
Съгласно първата сроковете, предвидени в чл. 17 от същия закон, отнасящи се до започването на отчуждителни процедури за изграждане на обекти – публична общинска или публична държавна собственост на територията на Столичната община, по отношение на подробните устройствени планове, влезли в сила преди влизането в сила на закона, текат от влизането му в сила (28 януари 2007 г.).
Съгласно втората разпоредба след изтичането на така определените срокове, както и по отношение на подробните устройствени планове, влезли в сила след влизането в сила на ЗУЗСО, се прилагат правилата на чл. 208 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Парадоксът е, че със същите промени в ЗУЗСО въпросният чл. 17 е отменен, а пък новата преходна разпоредба фактически го възкресява.
Позовавайки се на практиката си, КС напомня, че
равенството е основен конституционен принцип
на гражданското общество и правовата държава. "Равенството пред закона се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана за произволно неравно третиране. Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и е насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В правовата държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респ. задължение на публичната власт е да третира „еднаквите еднакво“, мотивират се конституционните съдии.
КС отчита необходимостта от самостоятелен градоустройствен режим на Столична община поради съществени обективни особености на тази конкретна териториална единица в сравнение с всички други териториални единици. Поради това предвиждането в ЗУЗСО на различни – в сравнение с предвидените на общо основание в ЗУТ, срокове за започване на отчуждителни процедури (по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти), за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, не води до противоконституционно неравно третиране. Проблемът е, че
атакуваните разпоредби третират различно собствениците
на засегнати от предстоящо отчуждаване имоти на територията на самата Столична община.
Това става чрез различен начин на определяне на периода от време за започване на отчуждителни процедури – според това дали устройствените планове са приети преди или след влизането в сила на ЗУЗСО.
Според КС тези две групи собственици не могат да бъдат диференцирани по никакъв друг критерий, освен един напълно субективен и непредвидим – датата на влизане в сила на подробните устройствени планове, с които техните имоти се определят за отчуждаване.
Двете групи са разграничени единствено според момента на настъпване на един юридически факт, който не само не може да им бъде известен предварително, но и не зависи от тяхната воля – влизането в сила на подробния устройствен план. Наложеното разграничение поставя едната група собственици в неравностойно положение спрямо другата, без да е основано на какъвто и да било обективен критерий, още по-малко предвиден в закон или произтичащ от закон, обобщава КС без да взима пряко отношение към приложената нормотворческа техника.
На практика става въпрос за опит за оцеляване на безобразният 15-годишен срок за отчуждаване на частни имоти, премахнат с друго конституционно решение преди 2 години по искане на Висшия адвокатски съвет.
Срокът беше уреден във въпросния чл. 208 от ЗУТ само по отношение на имотите, предназначени в устройствените планове за озеленени площи.
С изтичането му собствениците могат да предприемат промяна на устройствения план при липса на отчуждителна процедура. Режимът засяга
голям брой граждани и юридически лица,
които не са предмет на отчуждителни процедури, но търпят с години ограниченията за имотите си, чието предназначение желаят да променят. Безкрайно дълго имотите им стоят безвъзмездно блокирани, докато местната власт периодично напомня за нуждата от сериозни средства за отчужденията. И въпреки това не ги заделя.
Отдавна е известно, че при отчуждаването има няколко капана. В уредените в ЗУТ срокове не се включва периодът между одобряване на общите устройствени планове (ОУП) и одобряването на подробните устройствени планове. Освен това няма и нормативно определен срок, в който общината е длъжна да направи това за териториите извън регулация. Собствениците пък нямат правно средство да предизвикат одобряването на ПУП, т.е. да поставят началото на срока за отчуждаване на имотите им, а от друга страна
липсва механизъм за тяхното обезщетяване
през този нулев период, в който не могат да използват пълноценно имотите си, но са длъжни да плащат всички местни данъци и такси.
Макар и закъснели, решенията на КС са правилни. Извън всяко съмнение е обаче, че държавата и местната власт няма да прекратят опитите си за системно опорочаване на без друго стеснените до абсурд във вреда на частните собствиници отчуждителни правила. Европейският съд по правата на човека порица вече България за несправедливите отчуждителни процедури при одържавяване на частни имоти. С осъдителното решение по делото "Костов и други срещу България" съдът в Страсбург посочи, че ще разгледа още десетки подобни жалби срещу мизерни обезщетения за имoти, отнети зa изгpaждaнeтo нa инфpacтpyĸтypни oбeĸти.
Още през 2013 г.
КС оряза някои недалновидни поправки за бързо отчуждаване
в Закона за държавната собственост. Така отпадна възможността, когато отчуждителното решение на кабинета или заповедта на областния управител са обжалвани само относно размера на паричното обезщетение, жалбата да не спира изпълнението им. За противоконституционни бяха обявени още режимите за отчуждаване и въвод на инвеститора, както и специалният режим за съдебен контрол на отчуждителния акт.
Управляващите обаче не мирясаха и с промените от средата на 2019 г. отново беше допуснато широкото прилагане на предварителното изпълнение на акта за отчуждаване, като въведеният съдебен контрол е силно формален.
За капак беше узаконена и възможността частни имоти да бъдат одържавявани и за… частни нужди. В хода на законодателната процедура, вносители и партийни активисти твърдяха в хор, че са се съобразили с аргументите на Конституционния съд, но се оказа че са ги финтирали най-нагло. По новите правила държавата можеше вече да ви вземе имота за изграждане на индустриални зони и за технологични паркове, обявени от Министерския съвет за "обекти с национално значение", макар и да са си най-обикновени частни бизнес начинания.
