В чии джобове са потънали близо 1/4 от средствата, събрани от синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ)? Това питат членовете на сдружението "Без страх", създадено от кадри на финансовата институция, фалирана от властта с организиран погром преди 8 години. В материал под наслов "Кратка равносметка от дейността на синдиците на КТБ АД" са съпоставени основни данни от производството по несъстоятелност, от които става ясно, че над 200 млн. лв. от наличните и допълнително събраните средства се губят.
"Към датата на встъпване в длъжност на първите синдици на КТБ-АД (март 2015 г.) по сметка на банката има налични 518 млн. лева. От март 2015 г. до юни 2022 г. синдиците събират още 944 млн. лева. Общо – 1.462 млрд. лева (заварени + събрани). Видно от публикуваните в търговския регистър общо 5 броя сметки за разпределение между кредиторите, изплатените средства на вложителите на банката възлизат общо на 1.230 млрд. лева. Остава една разлика от 232 млн. лева! От тях вероятно има малка заделена сума за бъдещо разпределение или спорни вземания, но за основната част никой не пита – за какво е похарчена? Та тази сума представлява 1/4 от събраните от синдиците общо 944 млн. лева!", пишат от "Без страх".
След което дават отговора: "Близо 90 % от тази сума е похарчена за абонаменти и адвокатски хонорари на предварително и по неизвестно какви критерии определени юридически кантори, като около половината от така изплатеното от масата на несъстоятелността на банката се връща КЕШ в нечии джобове. Това е лесно и бързо установимо – проследете банковите трансфери и тегленията на каса, направете проверки на имущественото състояние на близки и роднини на синдиците на банката и техните основни сътрудници, както и на самите адвокатски дружества и на водещите адвокати и съдружници в тези правни кантори, на които са възложени стотиците дела. Стига някой да има желание, разбира се, например финансовия министър Асен Василев и шефа на НАП. Тишината около КТБ за съжаление продължава и с Промяната".
През април от сдружението
призоваха държавата да си събере дължимите съдебни такси
по дела на синдиците и да търси отговорност от виновните лица. В писмо до финансовия министър Асен Василев бившите директори на КТБ Георги Христов и Георги Зяпков заявяват, че НАП бездейства по издадени в нейна полза изпълнителни листове за милиони левове, като с това едновременно ощетява бюджета и уврежда масата на несъстоятелността, тъй като насърчава синдиците да водят обречени дела.
"Вредата настъпва в резултат от упражняване правото на искове, завеждани от синдиците на банката по тяхно усмотрение. При изпълнение на тези свои правомощия синдиците на КТБ са освободени от първоначално заплащане на дължимите държавни такси за съответните производства на основание чл. 57, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). В случай, че загубят делото обаче масата на несъстоятелността се обременява с дължимата държавна такса, която е в размер на 4% от материалния интерес на първа инстанция и 2% на въззивна. В настоящия сигнал става дума за търговски и граждански дела, заведени от синдиците на различни правни основания, визирани в ЗБН и други закони, по които вече има неподлежащи на обжалване и влезли в сила съдебни решения с присъдени в полза на държавата немалки по размер суми. Същите са дължими от загубилата делата страна и фактически обременяват масата на несъстоятелността", пишат Христов и Зяпков.
И задават въпроса какви действия са предприети за събиране на тези държавни вземания, по които има издадени изпълнителни листове. Другият въпрос е изяснено ли е от органите на НАП на кой ред – като кредитор по тези вземания, синдиците поставят държавата. Според двамата бивши директори на КТБ държавата трябва да получи 100 % от сумите по тези вземания, тъй като заведените от синдиците дела са образувани в рамките на усилията им за попълване масата на несъстоятелността и представляват разноски за нея. А съгласно ЗБН разноските по несъстоятелността са трети ред вземания от общо петнайсет – веднага след обезпечените със залог или ипотека, и вземанията, заради които се упражнява право на задържане върху имот.
"Ако се окаже, че синдиците подреждат подобни държавни вземания на крайните редове, това означава че реално държавният бюджет ще понесе щета в размер на присъдените и дължими в нейна полза такси. Възниква въпрос: означава ли това, че съдът е водил и администрирал тези изключително тежки, трудоемки и времеемки дела, за да се окажат те водени за сметка на държавата. Иначе казано, държавата ли ще плати сметката за тези дела?
Не представлява ли само по себе си несъбирането на дължими държавни такси по тези дела предоставяне на недопустима и неразрешена държавна помощ спрямо едно несъстоятелно юридическо лице или спрямо едни физически лица", питат Христов и Зяпков.
В сигнала до Асен Василев
е приложен и списък с 6 загубени от синдиците граждански и търговски дела, разгледани и решени на две инстанции в софийските градски и апелативен съдилища. Общо присъдените по тях в полза на държавния бюджет суми възлизат на близо 6 млн. лв., като подателите на сигнала посочват че тези дела са малка част от многобройните производства, водени по искове на синдиците на КТБ. Самите синдици не са предоставяли никога реална и надеждна информация за разноските по несъстоятелността, които са предмет на спекулации за разхищения във вреда на кредиторите. Секретност, която подхранва твърденията, че се прилагат схеми за източване на несъстоятелността в полза на "правилните" хора чрез посредничеството на адвокатски, счетоводни и консултантски кантори.
И понеже
липсата на държавност насърчава арогантността на замесените в грабежа,
вместо реакция на съответните органи можем да очакваме поредната загриженост по темата отстрана на ДПС. Както през януари, когато партията обяви че внася искане за парламентарно изслушване на синдиците на КТБ и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От Ангел Донов, Кристи Маринова и Матей Матев трябваше да бъде поискан отчет за процеса по несъстоятелността на КТБ. Към Сметната палата пък щяла да бъде отправена заръката да разшири започналия одит на гаранционния фонд, за да бъде изяснена неговата ефективност.
Междувременно
синдиците винаги са готови с данни в стил "цветя и рози".
От отговора на въпроси, зададени от народния представител Мартин Димитров и препратени им от финансовия министър Асен Василев, трябваше да повярваме, че общият размер на събраните в масата на несъстоятелността вземания е 1.405 млрд. лв., а разноските по несъстоятелността били повече от скромни и възлизали на 0.012 % от събраната сума. Различия в третирането на длъжниците при завеждането на дела нямало, но обявяването на поправките "Пеевски – Цонев – Хамид" за противоконституционни объркало нещата. Дотам, че нямало смисъл от международно разследване за проследяване и възстановяване на източеното при фалита.
Че всичко около планирания грабеж на КТБ е "наред" увери и главният прокурор Иван Гешев. Според него премиерът Кирил Петков бил "единствено зле информиран за това, че делото КТБ е приключило неблагоприятно". Прокуратурата си била свършила работата, като внесла делото в съда още преди три години, което й е работата. Излиза, че задачата с повишена трудност – "близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната", била решена. А работата на съда била "да приключва делата". Което рано или късно ще стане по един или друг начин.
