Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) започна териториалната си програма за издирване, изучаване и отразяване на актуалното състояние на единични недвижими културни ценности. Тя ще обхване шест населени места, сред които Пловдив и Несебър. Днес тя бе представена пред експертите в галерия “Средец” на Министерството на културата.
Останалите четири селища в териториалната програма са селата Свежен (община Брезово), град Баня (община Карлово), село Старо Стефаново (Община Ловеч) и село Скорците (община Трявна).
Териториите за обхождане са избрани на базата на данни за обекти в риск, висока концентрация на идентифицирани и потенциални недвижими културни ценности и културно-историческа стойност на шестте населени места.
Директорът на НИНКН – арх. Петър Петров отбеляза, че сглобявали системата от месец.
Арх. Алис Исмаилова обясни, че крайната цел е да се изготвят опорни и работни планове и доклад, който да бъде представен на министъра на културата. Освен това за всеки обект ще бъде изготвена както предварителна, така и заключителна оценка.
Срокът за изпълнение на дейностите е 60 дни. Арх. Исмаилова посочи, че обходите би трябвало да приключат до края на декември, а докладът, който трябва да бъде изготвен за министъра, трябва да бъде готов в началото на следващата година.
Екипите, които ще работят на терен, ще са от по осем души – в тях ще има представител на НИНКН, който ще е ръководител, и архитекти, инженери, историци, археолози, реставратори, хора от местните музеи, от общини или държавен архив. Те ще извършват пешеходни обходи за локализиране на обектите, ще се прави фотодокументиране и попълване на справки за всеки от тях.
Ще бъде направено и геодезическо заснемане с дрон на всяко населено място и ще бъдат изготвени улични силуети. Всички тези снимки ще бъдат включени в доклад за отделните населени места.
Арх. Петров отбеляза, че ще разчитат на всички – не само на настоящите служители в НИНКН, а и на бивши колеги от института, хора, завършили курса “Шайо”, специалисти от университетите, музеите, включително и на неправителствени организации.
Целта на проучването по отношение на археологическото наследство е да бъдат изчистени някои дублирания на обекти, които фигурират в регистрите на НИНКН и в Археологическата карта на България, която се поддържа в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Сред задачите е и да се попълни информация, за обекти, за които липсват данни.
На базата на всички обходи и проучвания всяко населено място ще има създадено собствено досие, което ще включва всички познати културни ценности. В своята цялост то ще дава картината на цялото наследство на съответната територия.
"Мониторингът за по-важните обекти в България трябва да е перманентен, в момента не е точно така", призна директорът на НИНКН арх. Петров. Той подчерта, че това е особено важно за тракийските гробници със стенописи, за църквите и други обекти, които имат необходимост от поддържане на специален температурен и влажностен режим, както и там, където има различни деформации като Мадарския конник.
"За такива обекти трябва да има инструментален ежегоден мониторинг" – поясни още арх. Петров. Той обърна внимание и че е особено застрашено и новото културно наследство, което е немалко и все още няма статут и защита. По думите му тази дейност е закъсняла фатално с години и колкото и да се опитват да наваксат, не биха могли да изпреварят събитията.
