Министерството на икономиката ще води публичен регистър на фирмите за събиране на вземания от потребители, а на колекторските компании се забранява да тормозят и изнудват длъжниците. Това реши мнозинството в Народното събрание с приетите на първо четене промени в закона за събиране на вземания по потребителските договори, внесени от Министерски съвет.
Парламентът прие на първо четене законопроекта за събиране на вземания по потребителски договори, внесен от Министерския съвет. "За" бяха 106 народни представители от управляващата коалиция и 23-ма се въздържаха. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на 28 дни, в който работна група ще прецизира текстовете.
За да бъдат включени в Регистъра, фирмите по вземания ще трябва да имат минимален внесен паричен капитал не по-малко от 500 000 лева и в ръководствата им не трябва да има осъждани лица или лица с висящи наказателни производства.
Всяко регистрирано дружество ще получава удостоверение за извършване на дейност.
Събирачите на вземанията ще бъдат задължени да пазят пет години договорите на длъжниците, а прехвърлянето на вземания на друга фирма ще става само след писмено уведомление на длъжника и в размера на вземането плюс законната лихва.
Забраняват се практики за оказване на принуда и тормоз, подчерта вицепремиерът Корнелия Нинова.
"Отсега нататък могат да звънят само до 8.00 часа вечерта и само от 7.00 сутринта. Не може да се лепи на входа на блока ви, не може да се ходи при работодателя ви да го натискат", посочи тя.
ГЕРБ атакува законопроекта с аргумента, че той е само за ограничени вземания. Според депутата Дани Каназирева, банковите институции и фирмите за бързите кредити, са останали извън закона.
"Шумно рекламираният ви законопроект е пълна лъжа, че защитавате потребителите, защото така, както е внесен този законопроект, пази само от прехвърляне на задължения към ВиК, "Топлофикация", телефонни сметки", изтъкна тя.
От "Възраждане" също оспориха законопроекта и призоваха за приемане на закон за личния фалит. От "Има такъв народ" заявиха, че ще инициират работна група между двете четения, за да се постигне работещ закон, съобразен с европейските стандарти.
Законопроектът създава задължения за първоначалния кредитор да уведоми потребителя преди прехвърлянето на вземането му на друго дружество, като му предостави писмена информация за размера на вземането, неговото основание, изплатените суми и лицето, на което ще бъде прехвърлено вземането. Първоначалният кредитор ще е длъжен да даде и възможност на длъжника да изпълни доброволно задължението си в 14-дневен срок от получаване на съобщението, като посочи банкова сметка или друг начин за доброволно плащане.
Търсената от потребителя сума не може да бъде по-голяма от дължимото според договора с първоначалния кредитор. Размерът на вземането, което е прехвърлено от първоначалния кредитор, може да бъде увеличен единствено с лихвата за забава, която не трябва да бъде по-висока от законната лихва. Начисляването на по-висока лихва за забава, както и на допълнителни такси и комисионни, ще подлежи на контрол и санкции от Комисията за защита на потребителите. Законопроектът създава възможност за потребителите да оспорват задължението или да потърсят съдействие от орган за алтернативно разрешаване на спорове.
Досега никой не ви кани доброволно да си изпълните задължението, обясни вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. "Сега, преди някой да ви "цъфне" на вратата, ще получавате покана за доброволно изпълнение", посочи тя.
Нинова отбеляза също, че кредиторът, преди да прехвърли задължението на друго лице, ще уведоми публично потребителя. Освен това кредиторите ще могат да звънят само от 7:00 часа сутринта до 20:00 часа вечерта. "Не може да се лепи уведомление на входа на блока ви, да се ходи при работодателя ви, ако се приеме законът", каза още тя.
"Няма да дължите повече от това, което сте взели като кредит, освен законната лихва, никой няма да има право да си слага такси, комисионни, да ви изнудва за непосилни суми, за които не носите отговорност", обясни вицепремиерът.
От приложното поле на закона са изключени нотариусите, адвокатите, адвокатските дружества и съдебните изпълнители, когато те извършват дейности по обслужване на вземания в рамките на упражняването на своята професия.
По време на дискусията беше поставен и въпросът за обхвата на закона и дали са включени бързите кредити и банките. На този етап законът предвижда единствено кредитните институции да бъдат изключени от приложното му поле, но не и небанковите финансови институции, което отговаря на въпроса за включването на потребителските и бързите кредити и сега, разясни председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той посочи, че директивата по отношение на банките е в процес на транспониране и рано или късно тези разпоредби ще станат част от българското законодателство. По думите му, би било добре това да се случи между първо и второ четене на законопроекта.
По отношение на операторите на ВиК услуги, енергоразпределителните дружества, топлофикациите и телекомите, Димитър Маргаритов обясни, че определени икономически оператори не трябва да бъдат изключени от възможността да продават на т.нар. колекторски фирми вземания по потребителски договори.
"Те не бива сами да събират такива вземания, защото това натоварва с допълнителни разходи тяхната администрация и това се отразява на крайната цена, защото не винаги цените, на които те предоставят своите услуги, са регулирани", аргументира се той.
