ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Предлагат защита на лизингополучателя при кражба на кола

Законопроект с тежко разместване при поемането на риска от страните по сделки за финансов лизинг ще срещне отпора на застрахователите. Предложенията на партия "Възраждане" за промени в уредбата на договора за лизинг в Търговския закон влизат в парламента близо 2 години след постановяването на изясняващо съдебната практика решение на Върховния касационен съд. С него беше отговорено на два въпроса. Първият е дали правилото в Търговския закон, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, обхваща и случаите на противозаконно отнемане и кражба. Вторият въпрос е дали кражбата е основание за разваляне на договора за лизинг по право, тъй като задължението на едната страна се е погасило поради невъзможност за изпълнение.

Тълкуването беше във връзка с иск на лизингово дружество срещу фирма, на която е предоставило автомобил на лизинг, да му плати вноски за над 60 000 лева. Спорът възниква, след като лизингополучателят отказва с довода че броени дни след получаването на колата тя е открадната. Намират я година по-късно в Полша и я предават на лизингодателя, но той си иска вноските съгласно договора. 

Спорът стига до ВКС по негова жалба, тъй като втората инстанция – Софийският апелативен съд,

отхвърля иска му с мотива че договорът за лизинг е прекратен

заради противозаконното отнемане на автомобила. Затова ответникът не дължи вноски за периода, в който не го е ползвал – както поради обективна невъзможност за това, така и поради обективна невъзможност на лизингодателя да изпълни задълженията си, като осигури свободното ползване на вещта в срока на договора и да прехвърли на лизингополучателя собствеността на веща в уговорения срок.

На база действащата законова уредба върховните съдии отхвърлиха въззивното решение, като указаха че

в случая договорът за лизинг не разваля по право,

тъй като правилото в чл. 343 от Търговския закон за разпределението на риска е приложимо при всички проявни форми на случайно събитие, включително кражбата, а не само за конкретно изброените в нормата хипотези на случайно погиване или повреждане на вещта. И че, след като колата е намерена и върната, е налице не пълна, а частична обективна невъзможност за изпълнение на задължението на лизингодателя да предостави ползването на вещта за целия остатък от срока на договора.

Ето защо, за периода от кражбата до връщането на лизинговата вещ,

лизингополучателят дължи заплащане на възнаграждението по договора

(лизинговите вноски) за този период. След връщането на откраднатата кола на лизингодателя обаче ако той не е я предостави пак за ползване на лизингополучателя, не му се дължат вноски. Така рискът за лизинговото дружество беше признат само за вноските от кражбата на колата до намирането и връщането й от чужбина.

С проекта на "Възраждане" се предлага прехвърляне на риска от лизингополучателя на застрахователя. Предложението е рискът от случайно погиване или повреждане на вещта при финансов лизинг, вследствие на непредпазлива или  престъпно деяние или противозаконно отнемане на лизинговата вещ, да е за дееца или за застрахователя в случаите, когато вещта е била застрахована. Тезата е доразвита с правилото, че в случаите на противозаконно отнемане на лизинговата вещ, когато е била застрахована за такъв риск изцяло в полза на лизингодателя, всяка от страните по договора за финансов лизинг разполага с правото да го развали с обратна сила, като в такъв случай

лизингополучателят има право да получи обратно всички платени от него суми. 

"Промените са обусловени от необходимостта от актуален и недискриминационен подход при прилагане на критериите, от които да се ръководят страните по сключен договор за финансов лизинг и при определяне на материалната отговорност в случаите на погиване на вещи, обекти на лизингов договор, погинали вследствие на престъпни деяния, но застраховани за такъв риск в полза на лизингодателя. Към настоящия момент прилагането на действащата разпоредба при съдебен спор за финансов лизинг главницата се дължи във всички случаи от лизингополучателя, дори при погиване на обекта на лизинг, тъй като рискът е за него и главницата съставлява именно кредитния елемент в лизинговото правоотношение, като този зает ресурс следва да бъде върнат от лизингополучателя", мотивират се вносителите. 

И понеже принципните аргументи за предложените промени произтичат от проблемите при отдаването на МПС на лизинг, посочени са особеностите в тази насока.

Първата е, че този договор

включва клаузи за задължително самоучастие от лизингополучателя,

а именно – заплащане на авансова парична сума при сключване на договора, която е различна от регулярните лизингови вноски. Договорът включва и задължение на лизингополучателя да заплати застрахователна премия за застраховка "каско", включваща и риск от противозаконно отнемане на вещта, която застрахователна полица е сключена обаче не в негова полза, а в полза на лизингодателя. Освен това договорът включва и задължение на лизингополучателя да заплати на лизингодателя и различни съпътстващи сключването на договора "административни разходи", като т. нар. таса за разглеждане и одобрение на заявление за финансов лизинг от служителите на лизингодателя.

Вследствие, когато лизингополучателят е приел владението и започнал ползването на лизинговата вещ, а заедно с това и рисковете от нейното погиване, то

при евентуално осъществяване на застрахователния риск "кражба"

застрахователят изплаща обезщетението на собственика на вещта, т. е. на лизингодателя. В някои случаи това обезщетение е дори по-високо от посочената в договора цена за придобиване собствеността върху лизингованата вещ.

В резултат договорът за финансов лизинг се прекратява занапред, като лизингополучателят макар да е дал парична сума за самоучастие, месечни лизингови вноски, както и средства за административни и застрахователни разходи, не получава друга заместваща вещ до края на срока на договора. И обратно – лизингодателят бива обезщетен в пълен размер от застрахователя, като негативните финансови последици остава единствено за лизингополучателя.

Въпросът е дали търсенето на баланс при лизинговите договори държи сметка за интересите на всяка от страните, едната от които предоставя на другата своя собственост, а третата я застрахова с риска да стане жертва на застрахователна измама.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *