Престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най- популярните ТВ и онлайн медии в България, създавайки „катастрофичен дневен ред”. Сензационните заглавия и негативните новини доминират новинарския поток. Публикуването на материали без авторство и заимстването на информация, често необозначено, от други медии, е широко разпространено в онлайн пространството. Това са част от основните изводи на проучването "Новини… отблизо", представено от Асоциацията на европейските журналисти във вторник.
Автори на изследването, обхванало 3556 журналистически публикации през тримесечен период (февруари-април 2017 г.), са изследователите от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ – проф. Мария Нейкова, д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова.
Не е изненада, че предсрочните парламентарни избори оглавяват подреждането с 498 от всички регистрирани текстове (малко над 14% от изследвания масив). След тях с 435 текста се нарежда „вътрешна политика“. Третата позиция се заема от показателя „престъпления“ – 411 текста, следват „бедствия и инциденти” – 404 текста, „икономика“ – 254, „социални проблеми и конфликти“ – 161. За разлика от телевизиите, където изборите са най-отразяваната тема с общо 204 материала, при сайтовете те се нареждат на трето място, след водещите бедствия и инциденти (248 текста) и вътрешна политика (232 текста).
„Медиите налагат своеобразен катастрофичен дневен ред, който предизвиква висок емоционален отклик у аудиторията и упражнява силен психологически ефект върху нея”, посочват авторките на изследването.
Медиите драматизират допълнително отразяването на извънредни събития чрез т.на. „живи връзки” и излъчване и повторение на едни и същи кадри, съдържащи насилие и показващи суров материал от мястото на събитието, показва анализ на някои от ключовите събития през изследвания период – смъртта на жена в тунела „Ечемишка”, терористичните атаки в Лондон, Стокхолм и Санкт Петербург, и др.
Достоверността на информацията, която е свързвана и с доверието на аудиторията към медиите, може да бъде проследена през авторството. С посочен автор – репортер или кореспондент – са 1205 от всички регистрирани текстове. В показателя „авторство на медията“ попадат 1191 текста. Висок и сравним с тези стойности обаче е резултатът „няма автор“ – 1112 текста. Чрез различни техники (сред тях компилация и необозначени заемки от други медии) изследваните сайтове често мултиплицират един и същи текст. Така на практика се развенчава успешно работещият мит, че разнообразието на медиите в интернет е голямо, а авторството – многобройно.
