Светът е толкова широк и пъстър, че често забравяме за красотата около нас и пропускаме хора и забележителности в града, в който живеем. В един български град започват инициатива, с която да променят това.
На виртуално пътешествие "Забележителностите на Добрич" повежда в разгара на лятото художествената галерия в добруджанския град. Инициативата е част от проекта "България на длан" на ентусиасти пътешественици, популяризиращ чрез видео и снимки градове и села в страната.
Първа "спирка" в новата поредица на галерията е нейният дом – сред малкото сгради, запазени в архитектурната памет на Добрич. Зданието, което е построено през 30-те години на ХХ век, е обявено за архитектурно-строителен паметник на културата. Първоначално сградата е използвана за Съдебна палата, а през 1981 година е адаптирана за галерия, припомнят от културния институт. В художествената галерия пътешествениците могат да видят забележителна колекция от творби на класици и съвременни български художници – Иван Мърквичка, Илия Бешков, Златю Бояджиев, Димитър Узунов, Владимир Димитров-Майстора, Димитър Казаков, Светлин Русев, Румен Скорчев и редица други ярки имена в изкуството.
Галерията съхранява единствената в страната сбирка от пластики, инсталации, колажи, сътворени от ръчно лята хартия на международните пленери "Хартията", които културният институт организира повече от десетилетие.
Добрич предлага отлични условия за развитие на туризъм. Градът има богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като „Стария Добрич“, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Различни трансгранични инфраструктурни проекти и проектите за трансгранично сътрудничество разкриват нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.
Отлична добавка към това е "Летище Варна", което се намира само на 44 км от обособения регионален център – град Добрич. А това оказва благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища – към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел „Север-Юг“ – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.
Добрич е разположен по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 м надморска височина. Градът се намира на 477 км от столицата София, на 405 км от Пловдив, на 164 км от Бургас, на 208 км от Русе, на 51 км северозападно от Варна, на 89 км югоизточно от Силистра и на 33 км югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 км от Черно море).
Добрич е известен и с градския парк „Свети Георги“, който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.
Пътешествениците ще могат да влязат и в литературния музей "Йордан Йовков" и къщата, в която писателят е живял и творил в Добрич. Къщата музей „Йордан Йовков“ се намира в централната част на Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в „Голямата стая“ на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова.
Дом-паметникът „Йордан Йовков“ е музей в град Добрич, открит през 1980 г. във връзка със стогодишнината от рождението на класика на българската литература Йордан Йовков – един от най-известните ни писатели-хуманисти и майстор на разказа, чиито произведения са включени в много световни антологии и са преведени на над 40 езика. Целта на музея е достоянията и посланията на Йовков да станат известни на повече хора – както на българи, така и на чужденци, поради което е включен в Стоте национални туристически обекта под номер 23. Музеят съхранява общо около 10 000 фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста.
Архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич“ е музей на открито, където се съхраняват, представят и развиват традиционните добруджански занаяти от края на ХIХ и първата половина на ХХ век Намира се в центъра на съвременния град Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават многовековната традиция на своите занаяти. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти в повече от 30 работилници се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, книговезката дейност, бъчварството, абаджийството (производство на груб вълнен плат), златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVIII век, която е достъпна за туристите.
Пътешественици от цялата страна ще могат да научат за историята на Военното гробище музей – най-големият мемориален комплекс в България от времето на Първата световна война. Създаването му е свързано с боевете за отбраната на града (5 септември 1916 г. – 7 септември 1916 г.), получили още тогава определението „Добричка епопея“. След приключване на боевете, по нареждане на генерал Тодор Кантарджиев и по инициатива на добричките граждани е устроена траурна церемония за погребване на всички загинали. Хиляди български, румънски, руски, сръбски и хърватски воини са положени в братски или в единични гробове с дървени кръстове и надписи съответно с техните имената и военни звания. Във военно гробище в Добрич също така са погребани немски и турски войници – съюзници на българската армия по онова време.
Църква „Свети Великомъченик Георги“ е най-старият православен храм, който може да се види в Добрич. През XiX век той е издигнат благодарение на даренията на родолюбиви българи. Сред хората, дали средства за издигането на олтара е и Иван Хадживълков. Окончателно църквата е завършена през 1843 г., но по време на Кримската война от 1853-1856 г. е опожарена. По разкази на запознати реставрацията на Свети Георги е завършена до 1864-а.
Височината на храма Свети Великомъченик Георги е едва 12 метра, но тя не може да е по-голяма, имайки предвид периода, през който е строен. Изискванията на турската администрация повелявали православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки (джамиите) в Добрич. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец. Смята се, че преддверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 г. при митрополит Симеон, след което е и осветена от него. Няма исторически данни кога точно е изградена камбанарията. Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последното е през 2000 г., когато са възстановени четири икони.
През лятото на 1902 г. е избран комитет за построяването на сегашната Храм „Света Троица“ на мястото на съградения през 1856 г. храм със същото име. Местният вестник „Добруджанец“ съобщава, че на мястото на старата църква ще се строи нова със същото име, за 30 000 златни лева. Инициативният комитет се е състоял от 20 енориаши, имената на които са запазени и до наши дни.
На 29 юни 1905 г. е поставен основният камък на строежа. Проектът на църквата е изработен от арх. Петко Момчилов от София, а самия градеж на храма е станал възможен благодарение и на дарението от 5000 златни лева, направено от добричкия дарител и благодетел Райко Цончев. През двете румънски окупации на Южна Добруджа /1913-1916 г. и 1919-1940 г./ в българския храм „Св. Троица“ е служил възторженият българолюбец свещеник Александър Тонков. Имало е години, когато заедно с него богослужението се е извършвало и с участието и на румънски свещеник, но винаги на църковно-славянски език.
