Русия успя да избегне икономическа катастрофа след нахлуването си в Украйна – очевиден случай на бавно развиваща се криза, която ще се задълбочава през идните години. Стопанството, което навремето руският президент Владимир Путин искаше да направи петото най-развито в света, е напът да загуби 190 млрд. щ. долара от БВП до 2026-а в сравнение с предвоенната си посока – грубо колкото е целият годишен БВП на държави като Унгария или Кувейт, пресмятат икономисти на агенция “Блумбърг”.
Но въпреки че Русия приключи трето поредно тримесечие на загуба в края на 2022-а, спадът е малк част от прогнозирания почти 10-процентен колапс един месец след инвазията. “Банк России” оценява на 2.5% миналогодишното понижение на БВП на страната и прогнозира, че растежът може да се възстанови още през тази година.
Спадът на практика се ускори през последното тримесечие на 2022-а на годишна база и вероятно ще е още по-голям в началото на 2023-а, според анализатори, анкетирани от “Блумбърг”. Пример за най-рязкото свиване от апогея на глобалната пандемия са данните от 17 февруари за 4.6% годишно намаление на БВП през периода октомври-декември 2022-а. Според експертите, пълният ефект от санкциите все още не се усеща, а предстои въвеждането на нови ограничения. Досегашните забрани не обхващат руския износ на жизнено важни суровини и стоки за световните пазари като суров петрол и природен газ, както и селскостопанска продукция, въпреки че през последните няколко месеца влязоха в сила известни рестрикции на енергийните източници.
Устойчивостта на руската икономика досега е доказателство за годините усилена работа на близките до Путин технократи да я направят устойчива на пораженията с политики, които игнорират допълнителните приходи от енергия и намаляват зависимостта й от внос. Оттук нататък залогът е способността на москва да устои на най-големия конфликт с Европа от втората световна война насам като продължи да трупа военни ресурси без да тероризира населението, което все повече се страхув за финансовото си благосъстояние.
Задачата ще се усложни през тази година, защото правителството на Путин ще се бори да предотврати колапса на петролните приходи и да увеличи разходите за социални програми във време на мобилизация на стотици хиляди мъже, които напускат пазара на труда.
Икономически анализатори на “Блумбърг” идентифицират няколко причини за оцеляването на руското стопанство след въвеждането на безпрецедентните санкции на Запада, включващи конфискуване на активи на индивиди, близки до Путин, както и блокирането на руски валутни резерви за около 300 млрд. щ. долара.
Едната от тях е компромисът за балансиране на наказателните мерки със собствените интереси на Вашингтон и приятели в енергийната област, за да запазят достъпа до енергийните източници. Русия на практика помпа повече черно злато, а високите цени на суровината означават, че печели достатъчно, за да увеличава приходите си от доставки за страни като Индия и Китай.
На второ място, държави с над 30% дял от глобалния БВП продължават да поддържат търговски връзки с Кремъл и се въздържат да осъдят инвазията, което дава възможност на Русия да възстанови продоволствените вериги и да избегне икономическа изолация.
Именно високият търговски оборот с държавите, които не са наложили санкции на Москва и голямото увеличение на правителствените разходи са сред причините, МВФ да ревизира най-остро сред водещите икономики във възхояща посока руската икономическа перспектива за тази и за идната година. В комбинация с капиталовия контрол и рязкото увеличение на лихвените проценти, което в последните месеци е компенсирано, тези фактори предотвратиха финансова криза, но с цената на по-ниско потребление и свито потребителско кредитиране.
Така Путин се чувства сравнително комфортно, че икономическите проблеми не са достатъчно болезнени, за да променят военната му стратегия. Но това ще се промени когато руското стопанство навлезе във фазата на оцеляване.
Прехвърлянето на работници от пазарите на труда на фронта намалява работната сила и може да отнеме 0.5% от растежа на частния сектор през 2023-а, по сметки на “Блумбърг”.
Войната ще задълбочи допълнително и демографските проблеми на Русия, като очакванията са индивидите в трудоспособна възраст да намалеят с 6.5% през идното десетилетие. Скъпо струващите военни и социални програми пък вече са повишили с 25% правителствените разходи през миналата година и са увеличили заетостта в публичния сектор с 300 хил. души.
Въпреки че избегна краха, руската икономика ще остане под натиск и вероятно ще се смали с 8% до 2026-а, в сравнение с опцията Путин да не беше разпореждал нахлуването в Украйна през февруари 2022-а, смятат експертите.
