Индия играе все по-важна роля в глобалните петролни пазари, купувайки повече и по-евтина руска суровина, която преработва в горива за Европа и Съединените щати. Срещу Делхи обаче не се отправят сериозни публични критики, защото страната отговаря на двойните изисквания на Запада да ореже приходите на Москва от износ на енергия и същевременно да предотврати шокове в петролното предлагане.
След като на 5 февруари влязоха в сила санкциите на Европейския съюз, забраняващи вноса на руски петролни деривати в държавите членки, Индия ще заеме още по-централно място на глобалната петролна карта, преначертана заради едногодишната вече инвазия в Украйна.
Според Бен Каил – старши сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, “финансовото министерство на Съединените щати е наясно, че индийските и китайските рафинерии могат да реализират солидни печалби от покупките на по-изгодно руско черно злато и от износа на рафинираните продукти на пазарни цени и не се притесняват от този факт”.
През януари, всеки ден
Индия е превозвала по море по около 89 000 барела
бензин и дизел за Ню Йорк – най-големите количества през последните четири години, сочат данните на платформата за онлайн информация в бизнеса Kpler.
Също за януари, дневните доставки на дизел с ниско съдържание на сяра за Европа пък са били от 172 000 барела, което си е “търговски пик” от… октомври 2021 г. насам.
Прогнозите са, че значението на азиатската държава ще нарасне след влязлото в сила на 5 февруари ембарго за внос на руски петролни производни в ЕС. Тази забрана ще “извади” от пазара огромни количества дизел и ще принуди все повече потребители – най-вече от Европа – да компенсират липсите с доставки от Азия.
Тези обстоятелства ще направят
евтиния руски суров петрол още по-атрактивен за Индия,
която попълва около 85% от консумираната суровина от внос.
Националните рафинерии, включително и държавните, които отговарят за задоволяване на вътрешното потребление, увеличиха рязко износа на продукцията си през миналата година, за да спечелят максимално от по-високите международни котировки.
Индия е нетен износител на рафинирани петролни продукти и по-голяма част от тях отиват към западния свят, за да помогнат за попълване на недостига, подчертават експерти от сектора. И допълват, че е повече от ясно, че по-голям дял от суровината, използвана за производството на тези горива, идва от Русия.
Според указанията на ЕС, Индия вероятно работи в рамките на правилата. Когато руското черно злато се преработи в петролни производни в държава извън общността, какъвто е индийският случай, рафинираните продукти
могат да бъдат търгувани в ЕС, защото вече не са руско производство.
Държавите от Г-7 се стремят да ограничат до максимум приходите на Москва от износ на горива, но същевременно имат интерес руският суров петрол и деривати да продължат да достигат до пазара, за да не се допусне спазъм в световното предлагане. И ключовият механизъм за постигане на тези цели е ценовият таван от 60 щ. долара за барел руско черно злато. Индия не е обявила публично дали се придържа към този лимит, но санкциите вече са свалили цените на руския петрол под това ценово равнище.
Говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ посочва, че
ценовият таван е въведен с цел държави като Индия
да получат възможност да поддържат стабилни енергийните пазари и да ограничават експортните приходи на Кремъл.
Междувременно, главни изпълнителни директори и официални представители на държави и компании, включително от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Съединените щати и “Абу Даби нешънъл ойл”, пристигат в Бангалор на 6 февруари на тридневен енергиен форум, организиран с индийското министерство на петрол и природен газ.
