Бюджетният излишък на Русия се увеличил над четири пъти през ноември въпреки източването на финанси заради войната в Украйна, отбелязвайки пореден месец на ръст. Той се дължи в най-голяма степен на дивидентите и на извънредния данък, внесен от газовия монополист „Газпром“.
Фискалният излишък е достигнал 557 млрд. рубли (грубо 9 млрд. щ. долара) през първите 11 месеца на годината, според официално оповестената на 12 декември информация от руското министерство на финансите. За сравнение, за периода януари-октомври числото е било 128.4 млрд. рубли.
Натискът върху публичните финанси на Москва расте заради правителствената подкрепа за икономиката по време на спада и заради по-голямото количество ресурси, необходими за военните действия на страната в Украйна. Финансовото министерство, което първоначално предвиждаше бюджетен дефицит в размер на 0.9% от БВП за цялата 2022-а, ревизира прогнозата си на недостиг от 2% от БВП заради свиващите се приходи и растящите военни разходи. Постъпленията от износ на суров петрол и природен газ обаче се качват и вече са надхвърлили планираните средства за цялата година.
Кремъл наложи еднократно повишение на данъка на „Газпром“, за да помогне за компенсирането на спада на доходите от началото на годината, защото газовият гигант се облагодетелства от растящите цени въпреки орязаните експортни количества на горивата заради войната. Държавният газов монополист изплати и междинни дивиденти за първи път в историята си.
Руският икономист Александър Исаков посочва, че „извънредните приходи от „Газпром“ са причина за подема на излишъка във федералния бюджет: първо, защото компанията е плащала почти половината от данъчните приходи от петрол и газ и второ, защото е превела на правителството дивиденти за около 0.6 трлн. рубли през ноември.“ Исаков допълва, че без последното плащане бюджетът вероятно е щял да бъде близко до равновесната си точка за първите 11 месеца на 2022-а.
Досега Кремъл успява да покрива финансовите си нужди без особени проблеми като черпи средства от държавния фонд и тегли повече заеми от вътрешния пазар, на който местните инвеститори имат оскъдни алтернативи заради западните санкции.
