ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

[wd_asp id=1]

Русия и Китай са впримчили световната сигурност по прехраната

Корабен товар, задържан с месеци на нидерландското пристанище Ротердам, бил толкова ценен, че се наложила намесата на ООН като посредник за освобождаването му. Световната програма по прехраната към организацията наела кораб за транспортирането на пратката до Мозамбик, откъдето тя била натоварена на камиони, за да достигне крайната си точка – Малави. Тя не съдържала зърнени култура, а 20 хил. тона руски торове, чието навременно пристигане било от жизнено значение.

Около 20% от населението на Малави ще бъде застрашено от глад по време на преходния сезон до март, което прави използването на торове за подхранване на реколтата изключително важно. Това е една от общо 48 държави в Африка, Азия и Латинска Америка, посочени от Международния валутен фонд като най-уязвими на шокове от разходите за храна и торове, създадени от руското нахлуване в Украйна. В резултат на продължаващите вече година военни действия световният пазар на обогатители за почвата се определя от ООН като ключов риск за наличието на достатъчно храна през 2023-а.

Успоредно с хуманитарните съображения, трябва да се приеме и реалността, че по-голямата част от планетата разчита само на няколко държави за своите торове, най-вече на Русия, Беларус и Китай, което буди тревога в световните столици. Точно както полупроводниците се превърнаха във фитил за геополитическо напрежение, така и надпреварата за химически вещества за обработка на почвата обърнаха внимание на Вашингтон и приятели за стратегическата им зависимост от суровината за селскостопанския продукт – ключов компонент за гарантиране на прехраната. Което вади торовете и субектите, които ги контролират, на фронтовата линия на световния политически дневен ред. За тях говорят президенти, те се появяват в предизборните кампании и се превръщат в център на птаротиворечия между държавите, както и в необичаен дипломатически актив.

Миналогодишното сътресение на глобалния торов сектор, оценяван на 250 млрд. щ. долара, вади на светло ролята на Русия и Беларус като износители на почти една четвърт от световното потребление на подхранващи вещества за реколтата. Руските селскостопански продукти, включително и трите основни типа торове – поташ, фосфат и азот – не са обект на санкции, но износът им остава ограничен поради комбинацията от прекъсвания на нормалната работа на пристанища, кораби, банкови услуги и застраховки.

Руският “торов” милиардер Андрей Мелниченко – основател на “Еврохем груп”, твърди, че режимът от забрани на Европейския съюз е затруднил търговията до такава степен, че ще доведе до общо свиване на доставките на торове с близо 13 млн. тона годино след началото на войната. Самият Мелниченко е в санкционния списък на Запада.

Именно пратка от руски торове е била задържана в Нидерландия и освободена като част от по-обхватна сделка на ООН за разрешаване на транспорт на зърно през Черно море. Суровината е започнала да пристига в Малави в началото на февруари и е първата от няколкото предстоящи доставки от пристанища от Балтийско море до Белгия, които са “дарени” от руската “Уралхем-Уракали груп”. “Уралхем” планира на 6 март специална церемония за предоставяне на торовете с правителството на Малави, на която ще присъства и руският посланик.

Разстройването на пазарите доведе до скок на цените през миналото лято, предизвикал запасяване със складови наличности от онези, които са били в състояние да си позволят такива. Оттогава котировките са намалели съществено, но все още остават над предпандемичните равнища, а доставките за по-бедните райони от света остават ограничени. Положението се влошава от санкциите върху гигантския производител на поташ на Беларус, както и от решението на Китай – основен производител на азотни и фосватни торове, да наложи ограничения на износа, за да защити вътрешното предлагане. Анализатори на бранша не очакват тези лимити да бъдат премахнати преди средата на годината.

Резултатът е познатото на всички разделение: въпреки че цените на суровината са паднали с над 50% от върховите им стойност през лятото на 2022-а, селските стопани в Югоизточна Азия и Африка остават в по-неизгодни позиции от партньорите си от Северна Америка, Китай и Индия. Африканската банка за развитие прогнозира 20% спад на производството на храна заради рестрикциите, а Световната организация по прехраната смята, че по-дребните стопани в развиващия се свят са в риск от “голяма хранителна криза заради недостига на торове, климатичните шокове и конфликтите, увреждащи производството на храна”.

Президентът на Индонезия – Джоко Уидодо – предупреди на срещата на върха на Г-20 през ноември 2022-а за “по-тежка следваща година”, ако не се вземат незабавни мерки за гарантиране на наличности от почвени обогатители на разумни цени. А индийският премиер Нарендра Моди, който в момента председателства Г-20, обеща да съсредоточи усилията си върху “деполитизирането” на глобалните торови доставки, “така че геополитическото напрежение да не предизвиква хуманитарни кризи”.

Надпреварата за торови доставки стимулира усилията за “самозадоволяване”. Подобно на “Закона за чиповете”, осигурил 50 млрд. щ. долара за производството на полупроводници в Съединените щати, администрацията на президента Джо Байдън обяви безвъзмездна помощ от 500 млн. долара за увеличение на “произведените в Америка торове” и за “връщане на производството и на работните места обратно в страната”. САЩ едновременно са производител и голям вносител на торове и засега американските фермери имат достъп до широк кръг обогатители. Което не може да се каже за съседите им: Латинска Америка зависи от внос за 83% от използваните торове, които внася основно от Русия, Китай и Беларус.

Руският президент Владимир Путин обвинява санкциите за нарушените торови доставки от Русия и заяви още през ноември 2022-а, че над 400 хил. тона са били задържани на европейски пристанища. Малка част от тях вече са били размразени и доставени, а ООН посочва, че основният проблем е в застрахователите на корабните товари, които не искат да покриват руските пратки. Ключовите селскостопански банки пък не могат да изпълняват финансови трансакции, защото нямат достъп до SWIFT. В съвместно изявление също от миналия ноември ЕС и Съединените щати изясняват, че “банки, застрахователи, собственици на кораби и други играчи могат да продължат да снабдяват света с руски храни и торове”.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *