Когато Русия обяви през миналата седмица, че ще ореже производството на черно злато с 500 хил. барела на ден в отговор на западните санкции, скептиците се усъмниха, че страната не прави този акт по собствена воля. Те се мотивираха с все по-затягащата се примка от икономически рестрикции, в която е хваната Москва – от забраната на износа на технологии към нея до последния отказ на Европейския съюз за внос на суров петрол и деривати в страните от общността. С други думи, според Запада, Кремъл буквално се задушава под тежестта на санкциите.
“Това не е добровоен акт, Русия е принудена да го предприеме”, коментира Кадри Симсън – еврокомисарят по енергетика в интервю в Кайро. И допълни, че руснаците “нямат възможност да поддържат производствените обеми, защото нямат достъп до необходимите технологии”.
Данните обаче показват малко по-различна история. Руските компании са изпомпали през миналата година най-големите количества черно злато от полетата си за последните повече от десет години и, поне засега, почти няма признаци, че международните санкции или изтеглянето от страната на някои от големите западни фирми са навредили директно на добива на суровината. Което помага да се обясни подема на петролното производство през второто полугодие на 2022-а дори след въвеждането на допълнителни рестрикции на руския износ.
“Секторът до голяма степен продължава да работи както и преди”, коментира Витали Михалчук – шеф на центъра за проучвания в “Бизнес сълушънс енд текнолъджис” – навремето руското поделение на консултантската фирма “Делойт енд Туш”. Михалчук допълва, че “Русия е успяла да съхрани по-голямата част от експертизата на свързаните с черното злато услуги, активите и технологиите”.
Откакто преди година руският президент Владимир Путин разпореди нахлуването в Украйна, руският петролен бранш претърпя най-драматичната промяна в политическите условия след разпадането на Съветския съюз. Големите западни енергийни групи – “Бритиш петролиъм”, “Шел” и “Ексън мобайл” се отказаха от многомилиардните си инвестиции в страната, последвани от оновните интернационални доставчици на услуги. Европа също въведе мащабни ограничения на износа на съоръжения, технологии и услуги за енергийния сектор на Русия.
Руските петролни кладенци обаче са изпомпали черно злато от пространство от над 28 хил. км през миналата година – най-голямото за последното десетилетие, по данни, до които са се добрали репортери на агенция “Блумбъг”. Общия брой на новите петролни сондажи е нараснал с почти 7% – до над 7800 – като повечето петролни компании са надхвърлили резултатите си от предишната година.
Няколко фактора са помогнали на Москва да задържи петролния си сектор над водата.
На първо място, водещите интернационални играчи от бранша са имали едва 15% дял от сегмента на петролни услуги през 2021-а, по данни на независимата консултантска фирма “Вигон консултинг”. Местните поделения на руските производители като “Роснефт”, “Сургутнефтегаз” и “Газпром груп”, са контролира основната част от пазара, показва още статистиката.
“Руските компании привличат чуждестранни контрагенти само ако имат нужда от високотехнологични услуги и съоръжения”, както и от съвременен софтуер, посочва базираният в Москва консултант. Подобни неща обаче не са непременно необходими за поддържане на петролния добив от вече разработените полета.
На второ място, някои от най-значимите западни доставчици на петролни услуги все още не са напуснали Русия. “Ес Ел Би” и “Уедърфорд интърнешънъл” продължават дейността си в страната с известни ограничения.
Главният изпълнителен директор на “Ес Ел Би” заяви през юли 2022-а, че уникалната корпоративна структура на компанията й осигурява гъвкавост да работи в Русия като се съобразява изцяло със санкциите на Вашингтон и Брюксел. “Уедърфорд” пък коментира през миналата година, че е спрял “всякакви нови инвестиции или използване на нови технологии” на руска земя, но в последните тримесечни отчети на компанията все още съществува руската й дейност.
На трето място, двата гиганта в сферата на петролните услуги – “Халибъртън” и “Бейкър Хюз”- продадоха руския си бизнес на руските мениджъри, което позволи на поделенията да запазят екипите и експертизата, твърди петролният анализатор на Kpler – Виктор Катона.
Основният проблем за националния руски петролен бранш е да получи високотехнологични съоръжения от западния свят, смята Михалчук. Но той е решен благодарение на вноса чрез посредници в приятелски държави или чрез алтернативни доставки от Китай.
След като потъна до най-ниското равнище след инвазията от 10.05 млн. барела на ден през април 2022-а, руското производство на черно злато се е възстановило до около 10.9 млн. барела дневно в края на миналата година и се е задържало на почти същото равнище и през януари 2023-а.
Руският петролен бранш обаче се сблъсква с нови предизвикателства.
Страната няма достатъчен капацитет за съхранение на големи количества суров петрол, така че ако компаниите не могат да продадат добитата суровина заради западните рестрикции, те трябва да я изгорят. Именно това се случи в седмиците непосредствено след инвазията в Украйна през миналата година когато купувачите отказаха руските доставки и запасите нараснаха толкова рязко, че Москва оряза добива с около 500 хил. барела дневно.
Засга няма доказателства, че забраната на ЕС за внос на руско черно злато от 5 декември 2022-а е предизвикала подобни проблеми, защото руското производство остава стабилно вече два месеца след въвеждането й. Но цялостната оценка на силата на европейския натиск тепърва редстои.
Преработените количества суров петрол от руските рафинерии през първите осем дни на февруари са били с около 2% над януарските – малко над 5.8 млн. барела на ден, по данни, които са видели експерти на “Блумбърг”. Свободният капацитет в държавните петролни хранилища на Русия е бил над 25 млн. барела към 10 февруари срещу 20 млн. барела през миналата година когато Москва е била принудена да ореже добива.
Наложените върху западните технологии санкции вероятно няма да имат краткосрочен ефект върху добива на руски суров петрол, но ще станат видими в дългосрочен план, по оценка на експерти от бранша. И могат да наложат намаление на някои услуги и ръст на загубите и рисковете. Защото дефицитът на технологии за развитие на офшорните и на някои трудни за възстановяване резерви може да се превърне в сериозен проблем.
