Корабните товари с руски петрол са се увеличили през седемте дни до 27 януари включително, възстановявайки по-голяма част от загубените през предишната седмица количества. Средните обеми са нараснали с 480 хил. барела на ден, или с 16%, до 3.6 млн. барела дневно. Доставките от балтийските и тихоокеанските пристанищата са нараснали с по 310 хил. барела от всяко в сравнение с периода 13-20 януари. Този ръст е компенсиран частично от спада на товарите от Арктика.
Вероятните причини за подема са две. Едната – че Москва насочва по-големи количества от суровината по вода след като Полша и Германия спряха вноса по петролопроводите. Втората – Кремъл държи държи под око забраната за покупки на горивото от Европейския съюз.
Русия вече загуби ключовия си европейски пазар на суров петрол и е напът да се раздели и с реализирането на рафинираните петролни продукти за общността, ембаргото за чийто внос влиза в сила на 5 февруари. Подобно на предишната забрана за импорт на руско черно злато, новите ограничения ще включват и механизъм за ценови таван, чиято цел е да позволи на купувачи извън ЕС да продължат да внасят дериватите, ако котировките им са по-ниски от все още неопределените ценови лимити. Анализатори на бранша пък се питат дали Русия ще успее да намери клиенти за горивата, които Европа не взема и дали подобен изход няма да навреди на дейността на руските рафинерии.
Седмичното увеличение на руските петролни потоци за периода 20-27 януари, е качила средната им стойност за последните четири седмици (изглаждаща върховете и низините и по-зависимите от различни външни фактори седмични данни) до 3.34 млн. барела на ден – най-високото количество от юни 2022-а.
Успоредно с корабните петролни пратки са нараснали и постъпленията във военната хазна на Кремъл от мита, но 16-процентният ръст е донесъл само 8 млн. долара повече – общо 57 млн. долара за седемте дни до 27 януари – заради данъчното облагане на руската суровина – от износа до производството. Средният приход за последните четири седмици обаче се е придвижил в противоположната посока и е паднал с 13 млн. долара – до 56 млн. долара седмично.
Русия въведе нова формула за изчисляване на вносните мита в началото на януари, като намали наполовина дължимата данъчна ставка за всяка получена пазарна цена. руският президент Владимир Путин поиска от правителството си да подготви план за промяна на петролните налози, за да компенсира ефекта от санкциите върху бюджетните приходи. Предложенията за новия метод на оценка на приходите от руските суров петрол и рафинирани продукти, използвани за определяне на митническите ставки, трябва да са готови до 1 март.
Януарската ставка е 2.28 долара за барел, базирана на средна цена от 57.5 долара за барел сорт “Уралс”, по информация на руското министерство на финансите. Стойността за февруари ще е още по-ниска – 1.75 долара за барел – с 23% под януарската и най-ниската от юни 2020-а насам, по време на ценовите минимуми на черното злато заради пандемията от коронавируса. Тази преоценка е резултат от спада на цените на “Уралс” през периода на оценка от средата на декември 2022-а до средата на януари 2023-а когато руският базов петролен сорт се е търгувал средно по 46.82 долара за барел, по данни на руското финансово министерство – с почти 35 долара на барел под сорт “Брент”.
Най-сериозно са скочили корабните пратки от руско черно злато за Азия, докато товарите за Стария континент са спрели почти напълно.
Количествата гориво за Китай, Индия и Турция – трите държави с най-значителни покупки на преориентираната от Европа суровина, са скочили през последния четириседмичен период до 27 януари до средно 3.12 млн. барела на ден.
Същевременно, за Европа са пътували средно по 146 хил. барела дневно през посочените по-горе четири седмици с единствена дестинация България, по данни на агенция “Блумбърг”. (Бел. ред. – в тези количества не са включени доставките за Турция). Нито един барел не е бил превозен до северноевропейските държави. Очевидно, страната ни се е възползвала пълноценно от частичното й изключване от петролното ембарго на ЕС. По сметки на “Блумбърг”, от влизането в сила на европейската забрана България внася три пъти повече руски суров петрол в сравнение с първите осем месеца на 2022-а.
