Климатичните промени и енергийният преход се превръщат в първостепенен приоритет на паричните стратези на глобалните централни банки, защото те ежедневно се сражават с високите колебания на цените на енергията и с ефектите от все по-честите екстремни природни бедствия.
Преминаването към зелена енергия може да има "инфлационен и дори леко дефлационен ефект", коментира на 2 декември председателят на "Банк дьо Франс" Франсоа Вилроа дьо Гало в реч по време на виртуална конференция на централната банка в Банкок. Той обаче наблегна на думата "може", защото "все още не се знае" дали ще се получи подобен феномен.
Вилроа дьо Гало посочва, че "пренебрегването" на причинената от зеления преход инфлация "би било съблазнителна парична политика, но вероятно и доста рискова". Така че "трябва да реагираме, но не и да прекаляваме".
Свързаните с климата шокове – от страна на предлагането или на търсенето – могат също да напомпат инфлация, споделя на форума Айхан Косе – икономист и директор на Групата за прогнози на Световната банка. Той допълва, че централните банки вероятно ще трябва да "преоценят" рамките на монетарните политики, на целевите инфлационни стойности или и на двете.
Паричните стратези проучват пътищата за управление на рисковете, свързани с климатичните промени и влиянието на цените от прехода към зелена енергия. Преди няколко месеца членът на изпълнителния борд на Европейската централна банка Изабел Шнабел каза, че инфлационните прогнози трябва да се ревизират нагоре, защото държавите от Европейския съюз се опитват да намалят емисиите от въглероден двуокис.
На конференцията на 2 декември Косе обърна внимание, че рисковете за развиващите се икономики са по-големи, което налага да се предоставят ресурси на нациите с по-ниски доходи. "съществува напрежение между развиващите се и развитите пазари относно финансирането за климата", каза икономистът. И добави, че "трябва да сме честни за същността на предизвикателството, пред което сме изправени, и то е – финансирането".
