ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Активистите за климата – между протеста и вандалщината

Все повече гласове в Европа настояват да се прави разлика между защитата на климата и откровения вандализъм. Редица правителства в Европейския съюз искат по-строги мерки срещу екоактивистите, които рушат инфраструктура и унищожават произведения на изкуството с „идеята“ да привлекат вниманието върху климатичните промени. Природозащитниците пък твърдят, че заради енергийната криза политиците са загърбили обещанията си за борба срещу глобалното затопляне и се връщат към вредните практики – отваряне на въглищните мини и намаляване на скоростта за ограничаване на употребата на петрол и керосин.

Известната климатична активистка Грета Тунберг обяви, че ще пътува в събота (14 януари) до западногерманското село Люцерат, където полицейските сили започнаха да гонят климатичните активисти, блокирали разрушаването на селото. То трябва да бъде сринато, за да освободи място за разширяване на въглищна мина, собственост на енергийния гигант RWE. Това решение доведе в Люцерат стотици активисти, които го окупираха и отказват да си тръгнат. Полицията съобщи, че

разчиства лагерите на протестиращите

от сряда и засега „всичко върви по план“, въпреки че бяха регистрирани няколко нападения от страна на екоактивистите.

В същото време, консерваторите в Австрия настояват за много по-строги санкции срещу климатичните активисти, макар че юристите  смятат този ход за проблематичен, защото и правозащитниците  щели да скочат.

Въпреки страховете, Народната партия на Австрия ще предложи  

по-строги присъди за „климатични хакове“.

Това са действия, при които активисти се „залепват“ за пътища или музейни експонати. Според представители на партията, тези хора застрашават човешки животи, а под прикритието на грижа за климата правят каквото си искат.

Екоактивистите отговориха подобаващо: това предложение се дължи на факта, че на 29 януари в най-голямата австрийска провинция в страната – Долна Саксония, ще се проведат избори. Които, управляващата в момента консервативна Народна партия може да загуби. И затова „приглася“ на избирателите, много от които не са съгласни с днешните по-радикални и по-лесно забележими протести.

Трансфорвацията настъпи миналата година, когато екоактивистите направиха драстично рязък завой и започнаха

да изливат гнева си върху по музеи и галерии.

Преди разчитаха по-скоро на улични демонстрации и блокади, но явно по „нечий съвет свише“ изведнъж решиха, че ако нападат емблематични картини и скулптури, посланията им ще станат по-лесно разбираеми и ще достигнат до повече хора.

Някои анализатори смятат, че природозащитниците са взаимствали идята от британска суфражетка, която през 1914 г. нарязва с нож за месо портрет на философа Томас Карлайл в Лондон, за да привлече вниманието върху правата на жените.

През 2021 г. активисти на британското движение „Просто спрете петрола“ заляха с доматена супа шедьовъра на Ван Гог „Слънчогледите“ в Националната галерия в Лондон, оценяван на около 84 милиона долара. Целта на вандалите бе британското правителство незабавно да прекрати новите проекти, свързани с добив на петрол и газ.

Малко по-късно, в Кралската академия в Лондон  хора от същото движение

букално се залепиха за рамката на копие на „Тайната вечеря“,

дело на Джанпетрино – ученик на Леонардо да Винчи.

Примерът им бе последват от активисти на германското движение „Последно поколение“, които се залепиха за рамката на “Сикстинската мадона” (Рафаело), изложена в Галерията на старите майстори в Дрезден.

В Лувъра, шедьовърът на Леонардо да Винчи “Мона Лиза” бе намазан с торта от мъж, облечен като възрастна жена в инвалидна количка.

Същата съдба „споходи“ още десетки безценни произведения на изкуството в Европа, но

ефектът от тези акции бе повече от… обратен.

Борбата за климата не бива да се подценява, защото тя е за всички нас.

Екоактивистите са прави като твърдят, че на политиците не им пука особено и непрекъснато имитират решаване на проблема чрез стратегии, планове, програми, срещи на върха и т. н. Методите им обаче стават все по-непопулярни и по-скоро

отвращават хората, отколкото да ги печелят за каузата.

Рушенето никога не е било гаранция за успех, а по-скоро за демонизиране на извършителите.

Подобни форми на протест по-скоро биха се превърнали в оправдание на политиците да не проговарят със защитниците на климата, защото ги смятат за „терористи“. 

Чрез подобни действия, границата между протест и вандалщината се размиват, което със сигурност не е в интерес на никого. Особено на природата, за която толкова много милеят…

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *