Млякото в България е 80% по-скъпо, отколкото в Полша
Двайсет години по-късно двуполюсният модел се завръща. Прегрупирането прилючи, маските паднаха, дериватите на БКП са видими и за слепия, а реформистите добиват ясни и консолидирани очертания. Демаркационната преграда между двата полюса е ниска като върховенството на закона, но бездънна като „дълбоката държава“. Сега картината е двуизмерна и рязко контрастна: интергитет срещу корупция, законност срещу мафия, демокрация срещу клептокрация – за добро или за лошо, развръзката ще разберем след месец. Но последиците ще отекват с години. И в двата случая. Трета възможност в момента не съществува.
Гост на „БАНКЕРЪ“ е Андрей Цеков, специалист по строително право, бивш зам.-министър на финансите от кабинета „Петков“, кандидат депутат 103 от 24 МИР – София, листа ПП-ДБ.
Г-н Цеков, като един от най-посветените в материята на пътностроителните далавери, какво виждате зад завесата на показния арест на един от най-едрите абонати на обществени поръчки Велико Желев?
– Тези събития са нов епизод от един сериал, който наблюдаваме вече дълги години. Г-н Желев не е единственият в този бранш, който е обект на интерес от правоохранителните органи. Само преди няколко месеца бяха повдигнати обвинения срещу четирима висши ръководители на голяма пътностроителна фирма от изпълнителите на магистрала „Хемус“. От година и половина ние от “Продължаваме промяната” отстояваме тезата, че в българския пътностроителен сектор има страшно много нередности, които водят до източване на публичен ресурс. По време на нашето управление събрахме и конкретни доказателства за това.
Вижте първата част на интервюто с Андрей Цеков:
Според ваши данни 80% от възложеното по договори с АПИ е незаконно и 2,5 млрд. лв. са раздадени без контрол.
– Интересното е, че „тънките“ магистрали на г-н Борисов са олицетворение на явлението бутафорна държавност, с което се характеризира управлението на ГЕРБ. През цялото това време е институционализирана една система, при която се възлага скъпо, строи се бързо, за сметка на качеството и законността и се ремонтира скоро. Възлагането става неконкурентно, чрез три основни механизма. Инхаус процедури сред постоянен кръг от изпълнители, правене на основни ремонти, под формата на текущи, без надзор и документация, и прилагане на схемата на „последния оцелял“ – отстраняване на 90% от всички участници в процедурите, за да останат един или двама – любимите богоизбрани изпълнители на ГЕРБ, групирани около трима-четирима строителни боса. В резултат на това получаваме незаконно строителство, очевидно некачествено, неотговарящо на повечето стандарти, което много скоро трябва да се ремонтира. Класически пример е прочутият вълнообразен участък Чирпан – Стара Загора, където веднага след гаранционния срок вложихме 170 млн. лв. за неговия ремонт и на практика бе построен наново. Така огромен публичен ресурс се превръща в корупционни потоци, които финишират в офшорни сметки, шкафчета и чували.
Забелязвате ли някакво пробуждане на правоохранителните органи в конкретния случай с Велико Желев, за когото г-н Рашков беше загатнал иносказателно с определението „велик жилав строител“? Кое предизвика оживеното напоследък движение в триъгълника Гешев – Шишков – МВР?
– Според мен конкретният арест не е свързан с пробуждане на прокуратурата. По-скоро прокуратурата е била изправена в ситуация на неизбежност.
Вижте втората част на интервюто с Андрей Цеков:
Би ли могло арестът да е само повод, за да се влезе по-навътре в далаверите на пътното строителство?
– Възможно е. Пробуждане в случая няма, но има „магнетичен“ ефект върху прокуратурата, вследствие поредното издание на списъка „Магнитски“ и в очакване на следващия епизод. Българската прокуратура отдавна е уведомена за нередностите в пътното строителство – всички доклади от времето на кабинета „Петков“ бяха предоставени на прокуратурата. Нещо повече, Асен Василев подаде сигнали до прокуратурата за усвоени 6-7 млрд. лв. още когато беше служебен министър на финансите. Нищо. Освен прокуратурата обаче бездействат и контролните органи на всички нива. Ще бъде много интересно в следващия епизод от поредицата „Откраднатите магистрали“ да бъдат обявени имената на лицата, които са слагали подписите си под актовете, с които са приемани тези обекти.
В тази връзка, напомни се фактът, че г-н Желев също е бил шеф на АПИ някъде по времето на Царя, доста едра фигура в бранша е той.
– Неслучайно сред най-гласовитите защитници на моделите за възлагане и изпълнение на пътища по времето на ГЕРБ са бивши шефове на АПИ. Освен г-н Желев, г-н Стефан Чайков, г-н Лазар Лазаров – те са основните говорители на браншова камара „Пътища“. Този модел е просъществувал десетилетия. И в него са замесени както държавата, така и надзорните фирми, така и пътните строители. Не мога да се съглася с министър Шишков, че строителните фирми не носят отговорност. Когато се изпълнява незаконен строеж или когато се пишат документи с невярно съдържание, отговорност носят всички участници, дефинирани в ЗУТ – възложител, надзорник, проектант и строител.
Имате ли усещането, че чрез Желев някой някому размахва пръст? Не е ли дошъл моментът за разнобой сред статуквото и неговите главни действащи лица? Има версия, че този пръст се размахва по посока на г-н Борисов, защото голяма част от цитираните дейности са извършвани във времето на неговото управление.
– Едно от най-хубавите неща, които се случиха през последните две години е, че в резултат на гражданската енергия статуквото в България се сдоби с истинска опозиция. Ние запалихме светлината в тъмната стая и там се видяха скелети. А когато в тъмната стая на държавните финанси се виждат скелети, органите не могат дълго да останат безучастни. Това е голяма победа на българския народ.
Но според социологическите изследвания обитателите на тъмната стая имат същата подкрепа като тези, които осветяват тъмната стая. Как тълкувате тази обществена реакция?
– Това е историческа реалност. През 12-те години на управлението на ГЕРБ беше създадена прослойка, подобна на бившата номенклатура в БКП. Държавните и обществените институции са изпълнени с кадри на ГЕРБ. Естествената реакция на хората, които се притесняват за своята работа е да подкрепят партията, която ги е назначила. Това са зависимости, които лишават гражданите от правото на свободен избор.
Необузданият танц на цените в момента е най-сериозната болка на българина. Като експерт и бивш зам.-министър на финансите как смятате, къде по веригата от производител до щанд картелирането и спекулата най-драстично надуват цените?
– Темата е комплексна. Факт е, че в България цените, особено на хранителните стоки са много високи. По данни на Евростат, у нас цените са на 79% от средните нива за Европа, приема се, че това са Испания и Италия. Проблемът е, че нашите доходи са от три до четири пъти по-ниски. През последните 30 г. България се превърна от износител на храна във вносител. Не е нормално собственото ни производство на мляко и яйца да не може да задоволи вътрешните ни потребности, 70% от свинското месо е внос. Страната ни е на 6-о място в Европа по най-скъпо мляко – около 30% по-скъпо отколкото в Германия, Франция и Холандия и около 80% по-скъпо отколкото в Полша. Но като вземем предвид, че изкупните цени на прясното мляко са сходни с европейските – варират между 50 и 57 евро за 100 л мляко, при нас е 51 евро, аз не намирам логично обяснение защо у нас млякото е толкова по-скъпо. Освен, ако по веригата на доставки няма антиконкурентно споразумение за поддържане на високи цените. А работа на контролните органи е да установят това, т.е. на Комисията за защита на конкуренцията. Нейната дейност обаче – както по отношение на обществените поръчки, така и на борбата с картелите и монополите – е пълен провал. Не си спомням знаково дело, по което КЗК да е направила секторен анализ и да е установила, че там има системен проблем. КЗК от години е в партиен плен на ГЕРБ – всички знаят, че се управлява от майката на знаков депутат от партията. У нас годишно се консумират около 32 000 тона мляко и ако то е с 30% над пазара, това са едни 70-80 млн. лв., които се взимат от потребителите.
Шефът на КЗП говори за някакво въздействие върху цените след 6 месеца, бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов твърди, че осветяването на спекулата може да се случи за 2 дни. Къде е истината според вас?
– Нужна е активна работа на контролните органи и правилно преразпределение на доходите. Картелите и спекулата са работа на регулаторите – защо те не се самосезират, когато има повод за това. Вместо това се говори за тавани на цените, което е в разрез с правилата на ЕС.
Не е ли първа работа на държавата да възстанови реалната конкуренция и свободния пазар?
– Нещата са неразривно свързани, за да има комплексна борба с инфлацията.
Каква според вас е причината служебният кабинет да не внесе навреме Бюджет’ 2023, след като призна, че ще го направи, ако след изборите не се състави редовно правителство?
– Логично и законово обяснение няма. Съгласно конституцията МФ беше задължено да внесе бюджета в НС. Реалното обяснение трябва да се търси в съгласуваните действия между служебния кабинет и политическите сили на статуквото.
