Историята с китайския балон, който летя няколко дни над територията на Съединените щати, напрегна още повече отношенията между двете супер сили, затегнати след като Вашингтон отмени планираното посещение на държавния секретар Антъни Блинкен в Пекин. Визитата трябваше да стартира подобряване на отношенията им след търговската война и геополитическите спорове – най-вече заради Тайван, но явно добрите новини отново са отложени…
Администрацията на президента Байдън твърди, че става въпрос за шпионски балон, който е наблюдавал чувствителни военни обекти, докато Пекин държи на своето – това е метеорологичен аеростат, отклонил се от курса си. Най-вероятно обаче е истината пак е някъде по средата: става дума за безвкусна провокация, защото
Китай разполага с достатъчно сателити и шпиони на терен,
чрез които може и си набавя каквато информация му е нужна.
Все пак не живеем в средата на миналия век, за да се налага разузнавателните служби да използват балони, да пращат гълъби с видеокамери или да дресират делфини, които да пренасят поща през девет морета в десето. По-вероятно е китайските военни да са пуснали балона над Щатите умишлено, за да провалят пътуването на Блинкен до Пекин.
Сега водолазите на американския флот
работят по събиране на останките от балона,
“приводнен” край бреговете на Южна Каролина. Изтребители свалиха аеростата над териториалните води на САЩ в събота (4 февруари), а отломките му се пръснаха в доста широк район в Атлантическия океан. Предполага се, че дори те да бъдат събрани, американските служби трудно ще установят каква информация е “търсил” балона.
За сметка на това резултатите от „провокацията“ вече са налице – Вашингтон и Пекин са в нова дипломатическа война, а Байдън е обвинен от републиканците в безсилие и некомпетентност.
Основният им аргумент не звучи кой знае колко новаторски, защото… нерде Ямбол, нерде Стамбул: президентът не бил изпълнявал задълженията си, защото – докато се чудел какво да направи –
оставил няколко дни балона да се рее свободно над САЩ.
Пекин пък подаде официална жалба – чрез посолството на САЩ в Китай – в която твърди, че “действията на Съединените щати сериозно са повлияли и навредили на усилията и напредъка на двете страни в стабилизирането на китайско-американските отношения след срещата в Бали между президентите Джо Байдън и Си Дзинпин през ноември“.
В жалбата се казва още, че Пекин запазва правото си на допълнителни реакции… каквото и да означава това.
Опашката на крушката, която никога не пада по-далеч от дървото
През август 2022 г. американският Конгрес одобри инвестиция от 52.7 млрд. долара в производство на полупроводници и проучвания в страната, както и 25% данъчен кредит за инвестиции в заводи за чипове.
През октомври 2022 г. САЩ забраниха на американските компании да изнасят за Китай усъвършенствани чипове и оборудване за тяхното производство. Става дума за полупроводници, необходими буквално за всичко – от смартфони до автомобили и суперкомпютри.
Китай реагира незабавно, като обеща да спечели битката в ключови основни технологии и че няма намерение да се откаже от стремежа си към самодостатъчност при полупроводниците. Само че с ограничен достъп до американските технологии, постигането на тази цел изглежда много трудно. Даже невъзможно…
Онова, което трябва да четем между редовете на официалните хроники е, известно от половин век, въпреки че вече почти никой не смее да говори по темата на висок глас:
Китай продължава да е Икономически шпионин № 1 в САЩ.
Около 80% от всички съдебни преследвания от този тип, инициирани от Министерството на правосъдието на САЩ, са “посветени” на интелектуални и индустриални кражби в полза на китайската държава.
По официални данни, загубите на САЩ от интелектуалните безобразия на Китай са
около 600 милиарда долара годишно.
Ясно е, че администрацията на Байдън остави балонът няколко дни, защото е несериозно Вашингтон да се стресне от това някакво си надуваемо. Тъкмо в това обаче е заровен същинския смисъл на семплата провокация – чрез хард реакция на софт провокация, днешните обитатели на Белия дом да докарат на световната икономика сериозни политически и икономически последици.
