Александър Маринов
„Изнесете труповете!“ (Финална реплика в „Хамлет“)
Ако съществуваха политически некролози, най-новият вероятно би гласял нещо от рода на: „На 11 февруари 2023 г., след многогодишен упадък и в резултат на фатален пристъп на корнелианска треска, на 131 години се спомина Българската социалистическа партия. Направихме, каквото можахме. От делегатите на 50-ия конгрес.“
Де факто такова е положението, а кога ще бъде зафиксирано де юре, не е нито ясно, нито съществено. Пошлото представление, което устрои трупата на Корнелия Нинова, бе незаслужено унизителна, но напълно логична кулминация на процеси, които течаха от доста време и нямаше как да завършат по друг начин. Има нещо абсурдно, но символично в това, че останалите в залата делегати на конгреса изключиха предимно млади хора. Само помислете:
най-застарялата и бързо топяща се партия
се захвана с хъс да гони оскъдните си млади надежди!
Всъщност вината на партията (или по-точно на бледата й сянка) бе само, че не намери сили да се противопостави на настървението, с което Нинова и нейният антураж я влачеха към гроба. Подобно на старците, които бързо напускат този свят, когато решат, че не могат или не искат повече да се борят за живот, БСП се отказа да се съпротивлява и се спомина. Противоречивата смесица, наричана „вътрешно-партийна опозиция“, направи твърде малко и твърде късно, за да попречи на печалната развръзка. Остава да видим, дали ще има сили и кураж да пробва на ново поприще.
Ако оставим емоциите настрана,
разигралата се социалистическа трагикомедия
дава повод за разсъждения по две основни теми. Първата: “Как моделът „Нинова“ закопа БСП и дали подобни модели ще имат сродни последици за други български партии?” И втората – “Ще има ли нов отговор на стария въпрос, зададен реторично от Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“
БСП отдавна има сериозни, в т.ч. и лидерски проблеми. За 17 години (от 2005 до 2022 г.) избирателите й спаднаха 5 пъти – от 1.129 милиона до 233 000 души, а по изборни резултати партията се свлече от първо на пето място в класацията.
Още по-странно е, че формацията,
монополизирала българското ляво пространство,
изпадна в незавидно положение в общество с токсични нива на бедност и социални неравенства. Но сривът придоби катастрофални мащаби и темпове след избора за председател на Корнелия Нинова. При нея „Позитано“ 20 заприлича на канцелария на печално известните ликвидационни съвети. Настойчивостта, с която едноличният началник на БСП и неговата свита водеха и доведоха партията към кончина, е впечатляваща. Същността на модела „Нинова“ е именно в непросветения и арогантен авторитаризъм, съчетан със
сервилността и меркантилността на повечето членове
на „колективното ръководство“, уж призвани да контролират и съветват лидера.
С основание може да се отбележи, че този модел наподобява (а може би копира) начина, по който бе създаден и се управлява и до днес ГЕРБ. Това е вярно и именно тук се корени основната причина тези две партии да са загубили най-голям брой от избирателите си за последните пет години: БСП – 720 000 души, ГЕРБ – почти 550 000 души.
В интерес на истината обаче трябва да се отбележи, че след като падна от власт,
Борисов се постара да демонстрира по-различен стил.
Възражението, че това е отчаян опит за политическо оцеляване е вярно, но нима Нинова имаше по-малка нужда да помисли за грозящата партията и самата нея участ? Очевидно сравнението – председателката на БСП е „Борисов в пола“ – не отчита всички различия между двамата.
За разлика от водача на ГЕРБ, чийто политически инстинкт му позволява да налучква някакъв реализъм, Нинова от година на година ставаше все по-неадекватна.
Трудно е да определим по друг начин, освен като политическо самоубийство,
настървеното разрушаване на отношенията на БСП с президента Румен Радев.
Последиците от тази погрешна линия ясно проличаха на изборите през април и юли 2021 г., но тя не само не бе коригирана, а бе съзнателно продължена, което доведе до нови, катастрофални електорални щети. По време на краткото участие в управлението и през целия мандат на злополучното 48-о Народно събрание това поведение бе доведено до абсурд. Нинова упорито обвиняваше Радев в най-видимия си порок – авторитаризъм и злоупотреба с власт.
Този модел, който в една или друга степен присъства и в останалите български партии, винаги води до един-единствен неизбежен край. В това отношение кончината на БСП трябва да бъде източник на сериозни поуки. Усилията за лечение на тежко болната българска партийно-политическа система трябва да са насочени не само към естествена замяна на конкретни провалени ръководства, а да целят
демонтаж на насадения порочен вождистки модел,
който превърна партиите в ЕООД-та, т.е. заложници на болните амбиции на една персона и на интересчийството на малки групи от хора, решили да си осигурят благоденствие чрез обслужване на вожда.
Що се отнася до втория въпрос, отговорът е ясен по същество и крайно неопределен във времеви, идеен и организационен план. Както личи от мъчителните процеси в дясното пространство, обединението на разбитите големи партии от миналото не може да бъде сведено до механична и носталгична реставрация. За лявото това вероятно ще представлява още по-трудно предизвикателство, защото
ще трябва да се търси идейна и лидерска алтернатива в противовес
както на левия (нео)либерализъм, така и на здравия консерватизъм, който по парадоксален начин формулира и защитава някои от традиционните ценности на лявото.
Както при всяка голяма реформа ключова ще бъде ролята на пионерите – хората, които са способни да видят перспектива и решения там, където останалите съзират само безизходица и заплахи.
Но тъй като обществото има все по-голяма нужда от съзидателни партии във всички сегменти на спектъра, по всяка вероятност обществените имунни сили ще произведат нужния отговор. Трябва да се надяваме, че този обществен имунитет ще бъде по-резистентен, отколкото в потъващата социалистическа партия.
