Хърватия, на която наши политици и учени-аналитици предсказваха тежки времена след приемането на еврото, разклати силно „стабилността” на лева, за която леят сълзи някои посланици на патриотизма у нас.
И на баба, и на внуче вече би трябвало да е ясно, че грозящата ни опасност от въвеждане на единната европейска валута е, меко казано, силно преувеличена. И че е по-добре да не слушат телевизионните мисирки, на които за някои техни репортажи, всяващи паника, би трябвало да се потърси отговорност.
Къде е председателят на “Възраждане” Костадин Костадинов, че да обясни прогнозата си: „Там инфлацията само за първите две седмици надскочи 25% – представете си, и най-вероятно ще продължи да скача още!”
Ами братята по перо? Още в първите дни, след като Хърватия прие еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии публикуваха
материали със сензационни заглавия
за увеличението на цените в страната. Експерти и политици, които агитират срещу приемането на еврото в България и работят за организиране на референдум по темата, внушаваха същото.
Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не потвърдиха твърденията за голямо поскъпване. Измерена след първия месец без куната, през януари тя спада до 12,5%, като месечната инфлация е 0,2 процента. Статистиката отчита поскъпване на храните с 1,3% и на услугите с 1,1%, докато нехранителните стоки и енергията поевтиняват.
Така хърватите с летящ старт се присъединиха към отбора на еврозоната, където този икономически показател се подобрява.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов обърна внимание на факта, че годишната инфлация в еврозоната вече е с 2.1 процентни пункта по-ниска от достигнатия пик от 10,6% през октомври 2022-ра и спада във всички страни без Словакия.
Данните на Евростат отпреди дни показват, че през януари тя се свива до 8,5 на сто.
На месечна база (януари 2023 -та спрямо декември 2022 г.) в еврозоната се отчита спад на цените (-0,4%). Поне в половината държави месечната инфлация е отрицателна.
Някои прогностици у нас обаче не мирясват.
Сега те подемат идеята, че една „птичка пролет не прави”. Един вид първият месец с евро в джоба не можел да бъде показателен. Страшното предстои!
Стоян Панчев, икономист и създател на Българското либертарианско общество, например твърди, че има един начален ефект, който сега коментираме за Хърватия, но има и по-дълъг, по-дългосрочен, който се вижда в Естония и Литва, където е най-високата инфлация в цялата еврозона. Защо?
„Защото те са преминали от Валутен борд в евро. Там има ефект на купуване и изкупуване на държавните ценни книжа от страна на съответната държава, нейната Централна банка, която е част от евросистемата, което води до още по-голям скок на инфлацията, само че не веднага, не в първата година, а в следващите 10 години. За Еврозоната и аз съм го повтарял, и много други колеги също, инфлацията е първият и основен проблем, но след това следват още други, които ще ги видим и в Хърватия, но надявам се не и в България”, казва Панчев.
Той има по-различен прочит на официалните статистически данни от Загреб. “В Хърватия излязоха данни, че това, което ни повтаряха почитателите на еврото в България – че няма да има никаква инфлация вследствие закръглянето на цените при преминаването на лев, съответно на куна там, в евро, това се оказа обратното. Цяла Хърватия в момента е на нож. Има рязък скок, на някои места над 13 %, най-вече на хранителни продукти. Прочетох, че при кафето има гигантски скок. Така или иначе, дори това, което самият аз съм казвал, че ефектът от закръглянето е относително малък, може да се окаже, че не е вярно, защото данните, които ние сме имали, са за време, в което инфлацията изобщо не е била висока, имали сме дефлационен период, а сега, когато сме в инфлационен, може да се окаже, че скоковете са още по-големи от очакваното. Ако прочетете какво казват различни учени като доц. Чобанов, проф. Неновски, доц. Сарийски – всичките ще ви покажат данни, че инфлацията скача в Еврозоната”, отбелязва Стоян Панчев.
Както пък написа на страницата си във Фейсбук служебният вицепремиер Атанас Пеканов: “Поредната фалшива истерия от последните дни, свързана с еврото, може да ви даде представа доколко трябва да вярвате на манипулациите на някои “възрожденци” и активни водачи в политическата кампания срещу еврото. Според последните, тайни планове вече са решили на бъдещите евромонети да има “стъпкан български лъв”. Съжалявам, че за тях българската история и българският лев изглежда имат твърде малко значение и не са запознати с един от изконните български символи и най-познатите средновековни барелефи – Мадарският конник. Той изобразява триумфиращия български владетел, а не потъпкания български лъв, и е от десетилетия на обратната страна на всички български монети до 50 стотинки, които може да намерите в портмонето си. Това трябва да ви говори, че е добре да подхождате с особено внимание и дори скептицизъм към другите алтернативни факти за еврото от политическата кампания на противниците му”.
Впрочем “За БНБ задача с висок времеви приоритет и значителен обществен интерес ще бъде изборът на национална страна на бъдещите български евромонети. С оглед на напредналия стадий на практическата подготовка, налице са аргументи (вкл. по примера на други присъединили се преди нас към еврозоната страни) българските евромонети да възпроизведат дизайна на настоящите ни разменни монети”, изтъкна в бюлетина на Асоциацията на банките в България управителят на БНБ Димитър Радев.
Така ще се улесни разпознаваемостта и
прехода към новите монети в България,
ще се осигури приемственост в историята на българските парични знаци и ще се утвърди националната идентичност чрез познатите символи на българския лев – вече в мащабите на цялата еврозона и при глобалното разпространение на еврото.
А колкото до отричане на аксиомата на Костадинов, че ще загубим изцяло суверенитета си като убием лева, няма нужда от много думи. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, го каза кратко и ясно: „Всъщност левът е почти напълно суверенна валута само от 9 март 1990 г. до 1 март 1997 година”.
