ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

Докато политиците си играят на преговори, цените продължават да си растат

Парламент Кирил Петков  скандал

Президентът Румен Радев избра БСП за последния опит за съставяне на правителство и в понеделник (16 януари) връчи мандата на лидерът им Корнелия Нинова. Ако политическите сили в 48-ото Народно събрание запазят досегашните си позиции, ще имаме кабинет с мандата на БСП в някой друг живот. Тоест – светкавично трябва да се организираме за нови предсрочни избори, защото в противен случай продължаваме да затъваме и да чезнем като нация и държава.

Изтъкнати икономисти ни убеждават, че въпреки мизерно жалкия КПД на парламента и нормативно предопределената невъзможност на служебното правителство да разработва и прилага дългосрочни политики, доходите ни продължавали да растат и този процес бил необратим. С други думи – нищо не ни пречи да си тънем в благоденствие без редовно правителство, а много скоро – и без служебно “такова”.

Има обаче още един необратим процес, за който все по-малко политици и икономисти се осмеляват да говорят. Става дума за постоянното вдигане на цените и за прогноза, че “това” ще продължи най-малко до края на 2023 година.

Не случайно наскоро банкерът Левон Хампарцумян подчерта в телевизионно интервю, че не бива да очакваме цените да тръгнат надолу. Според него те по-скоро ще запазят високите си нива, а догонващи ще са доходите. Той даде пример, че ако преди едно ходене на елементарен пазар е “струвало” 20 лв., днес даваме минимум 50 лв., а вдругиден…

В същото време

продължаваме да се “въртим” в спиралата на предсрочните избори,

защото четири поредни парламента не могат да излъчат стабилно мнозинства, а служебните кабинети идват и си отиват като… новодомци под наем. Уж свиват собствено семейно гнездо със свой собствен уют, но… всичко си остава чуждо и за малко.

Същата работа е и с депутатите. Непрекъснато раздуват бюджетните харчове, започвайки традиционно с пенсиите и социалните разходи. И го правят с ясното съзнание, че са за малко, защото не могат и не искат да постигнат никакви компромиси с цел съвместно управление в полза на всички вчерашни, днешни и утрешни данъкоплатци и избиратели. Продължават да мислят на парче, да робуват на някакви партийни (уж) интереси и да чертаят пред нацията и държавата безперспективно бъдеще.

Докато се случва всичко това,

инфлацията стръвно изяжда спестяванията на хората,

а приходите се забавят, защото големите икономики навлизат в рецесия.

“Има хора, чиито доходи бързо догонват инфлацията, но има и хора, при които това не се случва. Обикновено доходите догонват инфлацията с известно закъснение. Едно от нещата, които човек може да направи, е да се откаже от нещата, които не са му необходими. Това обаче, ако стане по-масово, води до стагнация и рецесия”, коментира Хампарцумян.

Не случайно последното проучване на Евробарометър показва, че нарастващите разходи за живот са най-неотложната грижа за 93% от европейците, следвани от заплахата от бедност и социално изключване – 82 на сто от анкетираните.

Във всяка държава членка на ЕС повече от седем на всеки десет анкетирани са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с по 98 процента).

В България

96% от анкетираните са сериозно притеснени

от постоянното поскъпване на живота, с което плътно се доближаваме до най-високите европейски нива.

На второ и трето място нашенските анкетирани са посочили също познати “неща” – заплахата от бедност и социално изключване, както и разпростиране на войната в Украйна в други държави (съответно – 86 и 85 на сто).

Общото за цяла Европа е, че повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории (пол, възраст и т.н.), както и във всички образователни и социално-професионални групи. При най-високото ниво на инфлация от десетилетия насам,

гражданите искат институциите да се фокусират

върху решаването на три проблема:

  • борба с бедността и социалното изключване,
  • подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места,
  • общественото здраве.

В края на миналата година, основните притеснения на българския бизнес за 2023 г. бяха свързани с недостига на работна ръка, цената на суровините, енергията и транспорта.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев постави въпроса за планираното увеличение на максималния осигурителен доход на 4200 лева. Той припомни, че до 1 април 2022 г. този доход беше 3000 лв., след което беше увеличен на 3400 лв., а сега се иска увеличение до 4200 лв., т.е. на годишна база ръстът да е 53 процента.

Според него „това  е напълно безумно, икономически необосновано, и то – в момент, когато компаниите вече са направили своите бизнес разчети“. Още повече, че засяга облагането на висококвалифицирания труд и ще доведе до

ограничаване на инвестициите във високотехнологичните сектори.

Другият провал според Велев е грешният подход при прилагането на европейската Директива за адекватните минимални работни заплати.

„Популизмът и предстоящите избори вероятно ще произведат грешното четене на Директивата, която уж повелявала минималната заплата да бъде равна на половината от средната, но няма такова изискване. Директивата изброява множество индикатори, които следва да бъдат отчетени. Това не е пътят към храма – увеличава се сивият сектор, увеличава се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и икономически сектори, където средната заплата е малко над 1000 лв.“, категоричен бе Васил Велев.

Явно е, че нерешените проблеми са много, продължават да се трупат и да вещаят тежка година. Затова е крайно време т. нар. политически елит да спре с играта на преговори и да отиваме на избори с надеждата, че този път те ще постигнат резултат.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *