До две години САЩ могат да ни доставят поръчаните и предплатени свръхмодерни изтребители. Не кой знае какво чакане, но все пак ще са ни нужни алтернативи, защото положението със сигурността в Европа продължава да става все по-… – неприятно и несигурно, да речем.
Джонатан Лин, който отговаря за стратегическите партньорства с Централна и Източна Европа на компанията производител „Локхийд Мартин“, съобщи пред българска медия в неделя (29 януари), че производството на нашите осем изтребителя F-16 Block 70 е започнало.
“Българският изтребител вече е на производствената ни линия, в момента тече основният монтаж. Все още нямаме и осемте изтребителя, които са поръчани в първата партида,като за сега на линията е само първият. Надяваме се да го сглобим и да го видим как лети следващата година”, обяви Лин и посочи, че настоящата модификация е с много подобрения, които качват качеството на изтребителя към “Поколение 4+”.
Той обясни, че
новата радарна система е с изцяло електронно сканиране
и наподобява системата на изтребителите от последно поколение F-35.
Според него България само ще спечели от това. В същото време няколко български пилоти са на обучение в Аризона, като целта е първата партида за България да е доставена до 2025 г. и пилотите да могат да оперират със системата. Втората партида може да се очаква през 2027 г.
Много българи, включително политици са скептични и твърдят, че страната ни е на опашката за получаването на модерните изтребители.
Например, от партия „Възраждане“ активно сеят пропаганда, че САЩ искат да ни прецакат. Те обаче трябва да знаят, че ние съвсем не сме единствените на опашката, а има дълъг списък с хиляди поръчки, за които има и график. Самолетите се предплащат и се чака с години, докато достигнат новите собственици. В момента едновременно се сглобяват изтребители за Бахрейн, Словакия и България. Целта на компанията е да произведе 148 изтребителя. А това, че Украйна ще получи бойни самолети преди нас, не е чудно, защото там все пак бушува война.
В началото на миналата година „Локхийд Мартин“, съобщи, че осемте български самолета F-16 ще се забавят с две години
заради прекъсвания във веригата на доставки,
причинени от пандемията. В същата ситуация се намират и всички останали държави, участващи в тази програма.
Според междуправителствения договор, първите два самолета трябваше да бъдат доставени в средата на 2023 г., а последните два – през първото тримесечие на 2024 година. След това започва 3-годишен период на поддръжка на оборудването и системите, който приключва в началото на 2027 година. Третият кабинет “Борисов” плати за целта 1.3 млрд. долара (около 2.2 млрд. лв.), като пакетът включва още
обучение на пилоти и наземни екипажи, логистика,
помощно оборудване и военна техника.
Съобщението, че България ще получи едни от най-желаните в цял свят бойни самолети, безспорно е добра новина, но дотогава има доста време, а изгледи геополитическата ситуация да се подобри и да заживеем мирно и тихо засега няма.
И докато ние продължаваме да се окайваме за скъпите американски самолети, повечето ни съседи отдавна се запасяват с модерно въоръжение. Като
Гърция, Турция и Румъния са безспорните шампиони в тази “надпревара”.
След близо година изтича срокът на поддръжката на сегашните ни изтребители МиГ-29. Затова президентът Румен Радев предложи миналата година да вземем на лизинг изтребители F-16 втора ръка или европейски самолети, докато чакаме поръчаните от САЩ и вече платени нови машини.
Очевидно е, че Русия отпада като опция за поддръжката на старите съветски изтребители МиГ 29, на които – чудно защо ли? – продължаваме да разчитаме. Освен това, преди войната въпросната поддръжка също ни излизаше през носа заради скъпотията си, но ние не пожелахме да се откажем от “братушките” и не потърсихме алтернативни варианти за излизане от задънената ситуация.
Според информация на Министерството на отбраната, през периода 2006-2020 г. за
поддръжката на МиГ-овете сме похарчили цели 275 млн. лв. без ДДС.
Парите са усвоени основно от Русия, което е нормално, защото е производител на изтребителите и притежава всички съответнилицензи.
Между другото, забрана за военни сделки с Русия съществуваше и след 2014 г. – заради анексирането на Крим. Но, естествено, имаше и куп удобни изключения за случаи, свързани с националната сигурност.
Ясно е, че има спешна нужда от работещи решения, дори военно оборудване втора ръка, както и нови писти и логистика. Това, че за пореден път отиваме на избори, не е причина да се замитат под килима приоритетите на държавата, особено когато на около 700 км от нас се води война.
