Всеки човек, пътувал по някакъв повод с такси, може да разкаже поне една паметна история. Въпреки че вече все по-рядко в таксиметровите коли се слуша чалга на макс и се пуши като в сръбска кафана, шофьорите си остават едни от най-големите капацитети на тема политика, история, икономика и световна конспирация. И още нещо трябва да е ясно като бял ден – каквото са поискали таксиметровите компании от държавата и подопечните им общини – получили са го!
В края на миналата година си пожелаха за подарък нови тарифи и бам – Дядо Коледа им ги поднесе на тепсия. От 1 януари минималната тарифа, по която возят такситата в София, е с 15% по-висока: дневната тарифа скочи от 1.05 лв. за километър на 1.21 лв., а нощната – от 1.21 лв. на 1.39 лева. Освен това, през следващите две години патентният данък на таксиджиите ще е 300, а не 850 лева на година.
Маршрутът от центъра на София до крайните квартали е скъп, но пък поучителен. Много често човек получава ценна информация от таксиджията за ремонти, дестинации за почивка, смяна на мобилен оператор, най-добрия доставчик на пица в квартал „Западен парк“ и най-тънките ремонти по „Ломско шосе“.
Толкоз с топлите приветствени думи, оттук нататък – по същество!
Качвам се в такси, поръчано от мобилно приложение, а шофьорът още с влизането ме посреща с реч, която е смесица между „Състоянието на нацията“ и папската Urbi et Orbi:
- държавата не струва;
- за 30 години всичко е съсипано, най-вече центърът на София;
- липсва ред;
- децата са прости, но родителите им още по-прости, а политиците най-прости;
- Европа се клати и иска да ни затвори АЕЦ-а, защото слугува на Байдън;
- светът върви към съсипия – до една година заплатата ни ще е по 5 долара на месец и ще ни ползват за роби, защото това е целта на века и „план изпълняваме“.
Намеси и Господ – „Гледа ни и ни се смее“, ама ние си мислим, че сме по-умни от него. Той обаче ще се смее последен.
Тъкмо да му кажа, че Господ винаги се смее последен, той реши, че вече ме е информирал обстойно за заговора срещу човечеството, затова смени темата и сподели, че неговите клиенти са само интелигентни хора, защото поръчват кола чрез приложение.
Реших да се пошегувам и казах, че едва ли е така, защото аз съм му клиент. Човекът ме погледна с око на познавач и се съгласи: „Да, понякога се качват и хора, които не са особено умни. Това е нормално, защото 90% от народа няма ни акъл, ни образование“.
Наскоро излезе новина, че Дубай планира да пусне летящи таксита, като това трябва да стане през 2026 година. “Возилата” (защото по-правилно е леталата, но тази дума е използвана само веднъж – в българското кино през 1981 г.) ще бъдат задвижвани от шест ротора, трябва да бъдат осигурени от калифорнийската компания “Джоби авиейшън”.
Задачата на емирството е да изгради четири “вертипорта” – на международното летище, в центъра, на остров Джумейра и на пристанището. Във всеки от тези вертипорти ще има по две площадки за вертикално кацане и излитане плюс четири зарядни станции.
Прототипът на “Джоби” може да измине 240 км с едно зареждане, което напълно задоволява мащаба на Дубай и околностите му. Максималната му скорост на такситата ще е 320 километра в час.
Колкото и да ни е тъпо да си признаем, у нас подобно нещо може да се случи най-рано след 230-25 години. Просто темповете ни на развитие са такива – от мудни по-мудни.
Съдете сами – най-малко от четвърт век се говори за купуването на медицински хеликоптери и – както е тръгнало – още дълго ще си говорим на тази тема. Факт, който не ни пречи да помечтаем какво ни чака, ако дубайските таксита “Джоби” накацат поне София.
Изживяването ще е неописуемо. Ще летим над града с 300 километра в час, докато водим важни разговори за живота, вселената и всичко останало.
Лошото е, че едно такова пътуване едва ли ще е по-евтино от 300 лева на километър. Затова – оферта в аванс: летящите ни таксита да се казват “преДжоби”, а ние – “простите” – да си ходим пеша. По-здравословно и по-хигиенично е някак си…
