Голяма грешка е, че не променихме работата на КЗК и КЗП, те бездействат
Танцът на цените люлее целия свят. Но танците са различни. Кой води танца у нас: международното положение, пазарът, спекулантите, държавата? По всички закони на либералната демокрация и свободната икономика това трябва да е пазарът. В България обаче… отново е така: докато всички вървят напред, ние тичаме в обратна посока и чакаме държавата да ни оправи.
Разговаряме с финансиста Любомир Каримански, бивш шеф на Комисията по бюджет и финанси в НС, понастоящем съветник на министъра на финансите.
Г-н Каримански, възкръсва ли Комитетът по цените?
– Не мисля че вървим в тази посока.
Въпросът съдържа намигване, ясно е, че в пазарна икономика това е невъзможно.
– Обаче фактът си е факт: цените в България растат ненормално и необосновано.
Вижте цялото видео от интервюто с Любомир Каримански:
Значи ли това, че те растат непазарно?
– Това трябва да бъде установено. Отдавна провокирам такъв анализ и министрите се вслушаха в него. Трябва да е ясно откъде произтича това необосновано повишаване на цените. Особено на продуктите в малката потребителска кошница. Вчера видях сравнение: кашкавал в еврозоната струва 4.80 евро, тук същият продукт е на цена 16 лв., което е 8 евро, т. е. двойно. Ето това е недопустимо. Големият пропуск е, че не променихме Закона за КЗК. Това е регулаторът, който трябва да установи има ли картели, има ли монополни положения на пазара.
Стара и болезнена тема, която повече от 10 г. не намира развитие.
– Как така всички търговци по веригата увеличават цената – ето това трябва да се наблюдава от контролните органи. И в 48-тото, и в 47-ото НС настоявах за промяна в Закона за КЗК, както и за промени в обхвата на Комисията за защита на потребителите. В Европейския съюз тези комисии имат много по-силни функции. В същото време обаче не можем да разчитаме на държавата, че ще слага таван на определени цени, защото излизаме извън пазара. За нелоялните практики трябва да има някакъв „черен списък“.
Но какво значи нелоялни участници на пазара, след като в свободната икономика всеки търси максималната печалба и това е естествено?
– Разбира се, ние не искаме да регулираме пазара или да му слагаме пранги. Но КЗК трябва да работи и да търси има ли почва за монополи и картели.
Темата за картелизацията на различни сектори от икономиката се коментира от 20 г., а видими резултати все няма и няма…
– Всички знаем, че нещо бълбука под повърхността, но никога не излиза наяве. Дали това не подхранва съмненията за корупция около КЗК?
КЗК се оглавява от майката на дългогодишен депутат от партия, която не спира да проповядва ценностите на свободния пазар, докато комисията бездейства.
– КЗК наистина бездейства, лично съм настоявал за промяна в работата и ръководството й. Но, ако погледнем контролните органи и регулаторите, повечето от тях са извън мандатите си, а председателите им се избират от парламента. Така е в Сметната палата – изключително неприятно съм изненадан от изхвърлянето на нейния председател.
С какви пазарни инструменти държавата може да повлияе на цените? При положение, че слагането на тавани е неприемливо, дали изходът не е в ограничаването на търговските надценки?
– Инструментите трябва да са съобразени с пазарните механизми. Така че търговските надценки би трябвало да са в рамките на добрите практики.
Това не звучи ли като… добро пожелание?
– Другото, което предлагам е да се засилят контролните функции на митниците. Вносът на стоки за битово потребление от Турция е увеличен драстично, а често на митниците се пропускат товари, които уж са за лично ползване и не се облагат с мита, ДДС и налози. А с тези товари се зареждат цели магазини. Сложен е и въпросът с компенсациите. Например – цената на месото се е увеличила 1.5 пъти, а производителите получават енергийни компенсации от държавата. Какво тогава предизвиква повишението? Когато казах, че подпомагането трябва да върви по определени сектори, си навлякох критики и атаки, но сега пак ще повторя същото – нужни са целеви мерки за нуждаещите се. Това е важно и за потребителите, и за бизнеса. Необходимо ли е да бъде компенсирано електричеството на виртуалните ферми, които копаят криптовалути и ги търгуват по света?
В скоковете на цените няма ли участие и самото общество? Стара истина е, че цената не се определя от продавача, а от купувача. А у нас потребителите безропотно купуват стоки на цени, каквито им се предложат.
– Точно така е. Купувачите трябва да защитят интересите си през КЗП. И гражданската активност на всички, които се оплакват от високите цени, трябва да е много по-засилена.
Някога един премиер призова: „За Бога, братя, не купувайте!“
– Просто в такива времена трябва да бъдем по-пестеливи. Много хора не се съобразяват със солидарността, която предполага тази криза.
Служебното правителство много ярко демонстрира волята си да се справи със скоковете на цените. Реално обаче какво може да направи то – в отсъствието на парламент и редовен кабинет – за да не влязат намеренията му в графа „Популизъм“?
– Може да следи за надценките – въз основа на данните от браншовите организации. Точно браншовите организации могат да повлияят на цените.
И какво се случва, ако те – междувременно, са картелизирани?
– Това е въпросът: ако има картел, къде е КЗК?
Значи отново се озоваваме между яйцето и кокошката.
– Естествено. Затова аз не залагам на особено висок резултат при следенето на цените в – на пръв поглед – пазарни условия.
Доста интересе парадокс видяхме – зърнарите, които се славят като едни от най-богатите хора в България, протестират срещу евтин внос на украинска суровина. В същото време това евтино зърно по никакъв начин не се отразява върху цените на хлебните продукти. Какво да каже потребителят в тази ситуация – най-богатият протестира срещу евтина суровина, а пазарът не мърда надолу?
– Тук е мястото и на държавата. Ако тя проследи веригата на доставка – от вноса, през плащането на мита и акцизи, до пазара на дребно – тази прозрачност може да сработи. Така ще проличат разликите в цените между търговеца на едро и продавачите на дребно.
Държавата не би ли могла да регламентира за известен период вноса на зърно от Украйна – било то и на дъмпингови цени – за да върне пазара на дребно към нормални нива?
– Би могло да се направи.
Вместо да се прояснява, казусът с влизането в еврозоната става все по-мътен. Според финансиста Любомир Дацов, бъркотията може да доведе и до отлагане на еврото, и до отмяна на валутния борд. Как би могло да се случи това?
– Тази теза съм я развивал и аз, но не точно по този начин. Нека си дадем сметка, че валутният борд никъде по света не е бил вечен, той изиграва своята роля и после държавата подновява монетарната си политика. Притеснителното е, че ако замразим пътя си към еврозоната, нямаме никакви гаранции за съществуването на валутния борд. Спомените за 1996 г. са тежки, фалираха много банки…
Народът фалира!
– Да, народът фалира, затова трябва да държим ясен спомена за онези събития.
Не е ли по-безболезнено, ако автоматично прекрачим от валутния борд в еврозоната? След като левът е „вързан“ към еврото и на практика ние отдавна сме вътре?
– Така е. И в 0:00 ч. на 1 януари 2024 г. България да премине към еврото по курс 1.95583 лева.
Беше ли предизборно-популистки автогол решението на НС за предоговаряне на НПВУ? Вашият колега – вицепремиерът Атанас Пеканов, едва ли е особено щастлив от това решение.
– И има защо да не е щастлив. През 2022 г. по НПВУ у нас влязоха 3.7 млрд. лв., но за реформи са усвоени 50 милиона. Останалите бяха залог за ниския дефицит от 2.9 процента. Тази година ние ще трябва да обясним къде ще насочим тези пари, за да гарантираме реформи на ЕК. Тогава тези пари ще бъдат извадени от републиканския бюджет. Следващият транш трябва да постъпи през 2023 г., но само при едно положение – ако сме изпълнили 66 критерия. До края на 2022 г. сме изпълнили само 21 то тях. Така че всеки може сам да си направи сметката как до края на март ще изпълним останалите 45 без парламент? Накратко – транш по НПВУ сега не можем да очакване. А, ако планът бъде отворен за предоговаряне, 2023 г. спокойно можем да я зачеркнем.
Започнахме с шегата за комитета по цените, нека сега изясним какво разбират днес политиците като кажат „Спекулант“? Думата има две противоположни конотации. Първата е положителна – човек, който търгува на финансовите пазари и печели от ценовите разлики на финансовите инструменти. Втората е негативна – човек, който по време на криза или война трупа незаконни печалби за сметка на обществото. Кой от двата смисъла е валиден в днешния политически речник.
– Според мен означава необосновано слагане на надценка.
Но печалба гони всеки участник на пазара и колкото тя е по-голяма тя, толкова по-добър професионалист е търговецът. Така се разсъждава в тези среди, което в никакъв случай не е незаконно.
– Така е, стига печалбата ви да не гони 120 процента. Тогава става дума за нещо друго…
Ако пазарът му я дава той виновен ли е?
Не е добре, ако се спекулира с темата за инфлацията. Това е спекулата, за която се говори в момента – когато някои хора преувеличават степента на инфлация, за да извлекат печалби от това.
Упорито се говори, че около вас и Ива Митева се формира политическа група, която ще участва на предстоящите избори. Потвърждавате или отричате, че искате да съберете във вашия кръг почтените? Кои са почтените?
– Никога не съм обичал да давам квалификации на хората. Като преподавател винаги съм се стремял хората около мен да трупат знания – знанията могат да ги направят свободни.
Значи поемате по политическия път на меритокрацията?
– Точно така. Що се отнася до политическия проект, нека изчакаме още няколко дни.
Името едва ли ще споделите, но как би звучал един примерен надслов на тази политическа сила?
– Знания, опит, мъдрост и младежка енергия.
