ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

BETA VERSION

Търсене
Generic filters

На българския търговец все международното положение му е виновно

Склонни ли са българските търговци да намалят цените, ако обстановката по света и у нас се нормализира? И защо онези от тях, които получават компенсации от държавата, не само продължават да държат цените си високи до възбог, но и нямат никакво намерение да ги върнат поне на нивата между ковид пандемията и войната в Украйна? Това са въпроси, които все още си “висят” без смислени отговори, защото нито държавата, нито потребителите ги търсим както трябва.

Покачването на цените има логично основание и то е кризата, която обхвана цяла Европа. Войната в Украйна и несигурните енергийни доставки промениха правилата на играта и оскъпиха производството. Това се отрази на всички сектори от икономиката. Но е много важно да уточним

къде е границата между логичното поскъпване и откровената спекула.

За година цените на храните у нас бяха вдигнати с близо 52%, като само през декември Националният статистически институт отчете едно от най-бруталните поскъпвания на годишна база.

За периода ноември 2021 г -ноември 2022 г. ценовият скок е с 26.6 на сто. Не е трудно да предположим, че сигурните печеливши от ситуацията са енергийните компании и големите вериги супермаркети. Те направиха огромни обороти по време на пандемията, защото всички останали или работеха от дъжд на вятър, или работеха така, че дори постоянните им клиенти да ги заобикалят.

Последвалата геополитическа криза само потвърди това “правило”, увеличавайки с допълнителна скорост печалбите им.

Търговците у нас

по правило нямат добрия навик да намаляват цените.

Веднъж вдигнати, дори да настъпи световно благоденствие, те ще остават сред най-високите в Европа спрямо дълбочината и съдържанието на джоба ни.

От началото 2023 г., например, държавните помощи за бизнеса – с цел намаляване на месечните разходи за ток – са увеличени с 15-18% в сравнение с 2022 година. Не стига това, ами Народното събрание реши от януари небитовите потребители да получават компенсации, които на 100% ще покриват разходите над цена на тока от 200 лв. за мегаватчас. За справка, според предишната схема, помощта компенсираше

разликата между 250 лв. за мегаватчас и по-високата борсова цена на тока.

Това обаче по никакъв начин не се отрази върху цените по щандовете. Експерти обясняват този парадокс с лошата търговска практика стоката да преминава през няколко прекупвачи и така да бъде оскъпявана в пъти. Едновременно с това, държавата от край време не желае да направи нищо по въпроса, макар производителите непрекъснато да се оплакват, че стоките им се изкупуват на безценица, но по супермаркетите се продават като безценни.

Стигна се до там работодателските организации да призовават производители и търговци да използват по-големите компенсации за намаляване на цените или поне за задържането им. В понеделник (23 януари) председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев призова публично

бизнесът да намали цените си и да охлади стремежа към по-големи печалби,

защото в противен случай може и да се разминем с еврозоната догодина.

„Инфлацията е по-голяма от тази, с която покриваме критерия. Цените на тока на свободния пазар за първото полугодие на 2021 г. бяха 112 лева за мегаватчаса. След компенсации, те вече са 245 лева. Това двойно увеличение на цените е българската причина за инфлацията. Цената на микса е 150 лева, а битът получава ток на 82 лева. Съгласно решението на парламента от януари ще е 200 лева след компенсации”, обясни той. И допълни, че за да бъде справедлива,

цената трябва да е 150 лв., тъй като това  не е помощ, а възстановяване на надвзетото.

Васил Велев посочи още, че бизнесът отправя призив да се намалят цените изпреварващо, защото се получава нещо “странно”: популизмът обещава държавата да плати, но с пари, които няма!

Не е ли дошло времето, като се има предвид, че отново отиваме на избори, управляващите да се замислят и вместо да пилеят пари в кухи и безсмислени мерки, да вземат поне две-три полезни решения за спестяване на “едни милиони” в полза на социално слабите? Примерно – налагане на строг държавен контрол върху изкривеното ценообразуване и спекулативното оскъпяване на основни продукти? В противен случай храните в търговските вериги из Германия ще продължат да са много по-евтини, отколкото са в българските им “посестрими”. Нищо, че средната заплата Там през 2023 г. ще е 4093 евро, а Тук – ще е… 4-5 пъти по-малка. В най-добрия случай…

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

One Response

  1. На Васил Велев явно не му е много ясно как работи капитализмът, щом обяснява това което правителството прави, не било помощ, а “възстановяване на надвзетото”. В един свободен пазар, кой точно определя кое е надвзето? Като си капиталист, работиш в условия което днес може да са перфектно, но утре може да те фалират. Това е част от играта. Ако днес токът ти е X, а утре X + 300% ти решаваш как да се справиш със ситуацията. Ако не успееш – фалираш и друг идва на твоето място. Така че тия компенсации за тока от страна на държавата не са никакво възстановяване на надвзетото, а чиста държавна помощ по комунистически маниер. И хора като Велев трябва да целуват ръка на популистите в парламента че раздават щедро народната пара, без никакви кртитерии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *