Няколко геополитически събития от последните седмици поставиха отново на дневен ред вечния въпрос дали хегемонията на щатския долар като световна резервна валута е в риск. Засега поне подобна опасност не съществува, доколкото околната среда не вещае заплаха за “Цар Долар”.
“Най-прясното” предизвикателство е предполагаемата обща южноамериканска валута – идея, която циркулира в общественото пространство от 80-е години на миналия век. Тя беше съживена в края на миналата седмица от президентите на Бразилия и Аржентина, но бе критикувана от анализатори като опасна или неадекватна. Ако изобщо бъде осъществена на практика, въпросната обща валута на двете големи южноамерикански страни ще се използва за улесняване на търговията между тях и за ограничаване на зависимостта им от зелените пари. И други държави от региона, като Уругвай и Парагвай, ще могат да се присъединят към схемата, ако тя постигне основните си цели да изглади ръбовете на неликвидните и силно колебливи регионални парични единици. Тази обща валута обаче няма нищо общо с еврото, което измести изцяло националните пари на всички членове на еврозоната – германски марки, лири, франкове и т.н. Тя ще бъде използвана “за финансови и търговски сделки между Бразилия и Аржентина, за да намали оперативните им разходи и да намали външните колебания към щатския долар. С други думи, става въпрос за общо средство за разплащания, което няма да отмени националните парични единици.
Идеята е доста беззъба и в никакъв случай няма да застраши короната на американския долар, който запазва статуса си на световна резервна валута: половината от банкнотите в обращение за 2 трлн. щ. долара са извън Съединените щати.
В много държави всекидневната му употреба потиска локалните пари. Около 40% от световния дълг е емитиран в долари, което дава извънредната привилегия на Вашингтон да попълва дефицитите си. Недостигът по текущата сметка на страната не е проблем, защото вносът за американските потребители в големия си обем е в долари. Освен това световният резервен статус дава огромна възможност за контрол и за санкциониране на всяка институция и индивид, които са от грешната страна на американското финансово министерство.
Това обаче означава също, че Съединените щати са глобален кредитор от последна инстанция: почти 60% от глобалните валутни резерви са в долари, докато вторият по дял – еврото е с три пъти по-малките 20 процента. Грубо 90% от валутната търговия е с участието на зелените пари.
Въпреки че напоследък претеглената му през търговската активност сила леко е отслабнала, изобщо не е случайно, че доларът поскъпваше през повечето години след световната финансова криза от 2008-а. А крахът на криптовселената през последните месеци показа колко трудно се “нокаутира” управляващ световен шампион. Американското стопанство, редом с емитираните от него облигации и акции, е предпочитано убежище за глобалните инвеститори от различни кризи – феномен, известен като “усмивката на долара”.
Доста по-сериозна заплаха за доларовата хегемония са разговорите между Китай и Саудитска Арабия да търгуват въглеводородите в други валути.
Саудитците изместиха Русия като най-едър доставчик на черно злато за Пекин, като през миналия месец са доставили 15% от купените от китайците 350 млн. барела. Старият като света бартер пък би могъл да работи за китайските търговски сделки с русия и Иран.
Рияд обаче едва ли би имал особена полза от китайски стоки или юани за еквивалентната стойност на годишния петролен експорт от 50 млрд. долара за второто по големина световно стопанство. Част от уравнението могат да решат акредитивите в евро, но и те си имат граници, защото саудитците трябва да реализират адекватна доходност от валутните си вложения, а американските ДЦК са най-сигурните и най-ликвидни на глобуса.
Доминиращата позиция на зелените пари може да бъде подкопана, ако се появи конкурентна петровалута. Засега обаче това е трудно постижимо, защото ОПЕК и приятели не могат да контролират изцяло нито цената нито доставките на черно злато и нямат достатъчно мускулна маса за конкурентна валута.
В полза на щатския долар работят неговата популярност и мащаби.
Близо 40% от глобалната търговия се фактурира в долари – четири пъти повече от дела на паричната единица в търговския оборот. Зелените пари се използват в 42% от обема на междубанковите трансакции чрез SWIFT, докато делът на юана е 2 процента. Еврото е извоювало впечатляващите 36%, но те се дължат основно на бизнеса в рамките на страните от еврозоната. Делът на единната европейска валута от глобалната търговия е от доста по-скромните 16 процента.
С други думи, няма “тяга” за алтернативи на зелените пари извън определени регионални зони на влияние. А потребността за контрол върху националната валута далеч превъзхожда илюзорния чар да си част от наднационална мрежа. Докато и освен ако основните азиатски сили Индия, Китай, Япония и Южна Корея не решат да създадат нова валута, щатският долар ще остане световния паричен знак от последна инстанция.
